Кръвен обет [bg]

Младият мъж изсумтя.

— Велики Крезимир, човек ще рече, че си спал с нея!

Последва кратко мълчание; в погледа на Тамас блесна гняв. Таниел се ухили широко и отметна глава с гръмък смях.

— Познах! Ти наистина си спал с нея!

— Достатъчно, войнико.

Последните думи дойдоха от новия телохранител. Той беше седнал на дивана и гледаше и двама им сред дима на цигарата си. За момент Таниел се извърна към него, сетне отново погледна баща си. Тамас бе стиснал юмруци и скърцаше със зъби.

Доволството на младежа се сблъскваше с усещането за опасност. Двамата бригадни се бяха привели над една от картите, преструващи се, че не чуват разговора между баща и син.

Таниел безшумно прочисти гърло.

— Жулин не може да я проследи. Тя сама призна. Привилегированата прикрива следите си чрез дъжда. Погледът на третото ми око не откри нищо. Ка-поел е единственият ни шанс, но както вече ти казах, жената се намира в движение. Има и друго. Когато най-сетне я открием… Тази жена е силна, не просто в мистично отношение. Аз я прострелях три пъти. Пронизах я в стомаха с щика си. А тя разруши две постройки и изчезна. Успява да избяга с рана, която би трябвало да я е убила. Това е причината да търся Бо.

Тамас се беше овладял.

— В никакъв случай. Няма да рискувам в града да има кабалист. Може би след няколко месеца. Ще трябва да се оправяш с наличното. Рийз — обърна се той към един от наемниците, ветеран с превръзка над окото — нужна ми е една рота, която да е на разположение на Таниел. Дай му и опитен следотърсач, човек, който да умее да се оправя в града.

Възрастният военен кимна, а Тамас отново се обърна към сина си и даде знак, че разговорът е приключил.

Таниел подигравателно отдаде чест, обърна се кръгом и напусна стаята. Отвън той поспря, за да вдиша поредната ивица барут. Трансът се задълбочи веднага. Младият мъж потръпна; заради яснотата, с която съзираше, очите му бяха започнали да се насълзяват.

— Престани да ме гледаш така — обърна се той към Ка-поел.

Девойката направи жест, повтарящ неговия, и поклати глава. „Прекалено много барут.“

— Нищо ми няма.

Тя отново поклати глава.

— Ти пък какво ли знаеш?

Ка-поел го изгледа остро.

Таниел се извърна. Готън ги чакаше от другата страна на улицата и наместваше оръжията си, за да седне на една веранда.

— Мисля, че един от двамата докладва на Тамас — каза Таниел. — Това не би ме изненадало. Той никога не ми се е доверявал. — Той потри носа си. — Все още си мисли, че съм дете.

Ка-поел допря юмруче до сърцето си и посочи към него.

— Той ме обича? Може би — продължи Таниел. — Той е мой баща, от него се очаква да ме обича; а Тамас винаги върши полагащото се. Но би било добре, ако освен това той ме харесваше.

С глава той посочи към Готън.

— Никога не съм харесвал наемниците. — Младежът се огледа, за да се увери, че наоколо няма войници от Крилете на Адом. — Те не полагат старание, съответстващо на парите, които им плащаш, и са по-склонни да отърват кожите, отколкото да довършат някое възложение.