Кръвен обет [bg]

— На безопасно място — помогна Адамат.

— На безопасно място — повтори банкерът. — След това си изпратил цял куп писма, кой знае на кого? И после си изтичал до университета, пропускайки екзекуцията. Което е странно, защото никой в Адопещ не я пропусна. Оттогава ти обикаляш града надлъж и нашир и изпращаш още писма. Посетил си всички библиотеки в южната част на Адро.

— Явно си изпратил по-добри хора да ме следят — отбеляза домакинът.

— Така е. — Палагий прокара свитите си кокалчета по жилетката си.

— И при това положение пак ти е трябвало толкова време, за да разбереш очевидното?

— Няма да ти позволя да ми развалиш настроението — каза банкерът. — Аз зная, че ти работиш за Тамас. Лорд Ветас също знае. И господарят на лорд Ветас също знае.

Адамат погледна към седящия зад бюрото.

— И кой ще да е този господар?

— Човек, който се интересува от случващото се в Адро и Деветте държави като цяло.

Това бяха първите думи, произнесени от лорд Ветас. Той имаше тих глас, сдържан, притежаващ изказа на най-добрите учебни заведения.

— Някой престъпник? — предположи Адамат. — Палагий рядко се занимава с хора, които не са престъпници. Може би става дума за Съдържателя?

Лорд Ветас се засмя сухо.

— Не — отвърна той.

— Престани да се опитваш да променяш темата — изръмжа Палагий. Той се надигна. — Ти работиш за Тамас, нали?

— Седни — каза лордът. Палагий се подчини.

— И какво, ако работя за него? — рече Адамат.

Палагий понечи да каже нещо.

— Мълчи — нареди лорд Ветас. Той изрече думата тихо, но въпреки това банкерът трепна. — Вече не си ми нужен, Палагий. Оттук ще продължа сам.

Палагий го изгледа остро.

— Не си помисляй, че ти ще си припишеш всичките заслуги. Аз бях този, който разбра. Аз лично казах на лорд…

Гаротата жестоко се вряза във врата му. Адамат изтегли скритото острие. Сусмит изтегли ножа си. Лорд Ветас повдигна ръка.

Адамат застина. С втрещено смайване той наблюдаваше как Палагий се гърчи в ръцете на собствения си главорез — огнярят с бързите рефлекси. Лицето на банкера бързо поморавя. Бандитът не отпусна гаротата, докато заемодавецът не престана да се гърчи. Адамат отпусна оръжието си.

Лорд Ветас отново сключи пръсти пред себе си.

— Аз закупих твоите дългове от вече покойния Палагий. В твой интерес е да работиш за мен.

— За каква работа става въпрос? — попита инспекторът. А умът му работеше трескаво. Дори и издигнат, Палагий бе оставал предсказуем. Но този благородник беше опасен човек. Опасен като Съдържателя. Подобни хора караха полицаите да се пенсионират рано.

— Искам да зная всичко за Тамас. Всичко, което той прави; всичко, което ти казва. И какво ти е възложил да търсиш.

— Моята лоялност не се продава — рече Адамат.

— В такъв случай ще трябва да я пренасочиш.

— Не зная кой си ти или кой е твоят господар, но аз съм верен на Адро и няма да променя това.