Кръвен обет [bg]

Глава десета

Адамат се отби у дома, за да си вземе пистолетите. Бяха изминали пет дни, откакто той бе наел Сусмит, а кордонът, обграждащ центъра на града, не бе му предоставил възможност да се промъкне до архива. Това се беше променило със земетресението. То бе изпълнило с хаос целия град. Много постройки бяха срутени; улиците бяха изпълнени с бездомни. Адамат се беше възползвал от възможността да огледа роялистките позиции. Но пак не бе открил удобно място да се прокрадне.

Носеха се слухове, че Тамас ще доведе цялата си армия в града, за да пробие барикадите. В действителност фелдмаршалът изглеждаше по-склонен да използва войниците и наемниците си в помощ на пострадалите от трусовете граждани. Но когато битката пламнеше, в Центестършир щеше да е опасно.

Отделно съществуваха и слуховете, че Тамасовите барутни магове все още преследват някаква Привилегирована из улиците на Адопещ. Броденето из града не беше за малодушните.

На всеки три дена при него пристигаше пратеник от Тамас. На всеки три дена инспекторът бе принуден да докладва, че не е отбелязал напредък. Това зорко наблюдение прибавяше към раздразнението му от липсата на успех.

Адамат се приведе на прага, за да прибере пощата си. Сред целия безпорядък в града тези услуги все още не бяха престанали. На фелдмаршала това трябваше да му се признае.

Той изчака Сусмит да влезе вътре, след което затвори вратата с крака си. Боксьорът го потупа по рамото.

Задната врата бе открехната. Адамат остави пощата на една странична масичка и изтегли бастун от поставката край вратата. Сусмит първи се отправи към всекидневната. Адамат изникна зад него, повдигнал бастуна. Но в следващия миг той бавно отпусна ръка.

— Спестяваш ми разкарването — отбеляза домакинът.

Палагий се беше настанил в любимото му кресло, онова край камината, и бе сключил ръцете си в скута. Придружаваха го същите двама бандити. Ключарят се беше излегнал на канапето с все ботушите, а огнярят разглеждаше семейния портрет над камината. Имаше и трети човек, спокойно настанен зад бюрото на Адамат.

Банкерът се изуми при вида на Сусмит; въпреки това той попита:

— Идвал си да ме видиш?

— Да, точно при теб възнамерявах да се отправя.

— Не мога да си представя защо. Не е възможно да си събрал парите, които ми дължиш. — Той отново погледна към Сусмит.

— Вече имам част от тях. Ти каза, че ще изчакаш уговорения срок.

— Както и правя.

Адамат огледа стаята.