Кръвен обет [bg]

— Идваш ли? — попита Таниел.

Готън поклати глава.

— Баща ти ме изнервя.

— Не само теб — промърмори другият.

Тамас бе разположил главната си квартира в един от стотиците изоставени домове. Наоколо крачеха войници. Те не носеха познатите тъмносини адрански униформи — техните одежди съчетаваха червено, златно и бяло, а знамето им изобразяваше ореол със златисти криле. Тези хора бяха Крилете на Адом. Повечето от тези наемници бяха адранци.

Таниел прекоси улицата и забави крачка достатъчно дълго, за да може един от пазачите да забележи барутната му значка. Сетне той влезе вътре, следван от Ка-поел.

Салонът на дома приличаше на генералска палатка. Върху всяка възможна повърхност бяха разстлани карти; в ъглите бе струпана екипировка, включително пушки и сандъци с куршуми. Тамас стоеше зад една от масите, съсредоточен върху карта на града. Двама от бригадните командири на наемниците, стояха край него. Телохранителят му се беше излегнал на диван в ъгъла и пушеше.

Тамас не повдигна очи при влизането на Таниел. Младият маг прочисти гърло, но и тогава не получи отговор. Двамата бригадни го изгледаха любопитно.

— Трябва ми Бо — рече Таниел.

Тамас най-сетне повдигна очи. Имаше вида на човек, чиито важни мисли са били прекъснати.

— Бо?

Таниел подбели очи.

— Борбадор. Трябва ми помощта му.

Баща му се навъси.

— Точно сега не искам Привилегировани в града.

— Ами наемничката, която ми натресе? Жулин?

— Това е друго — рече фелдмаршалът. — Борбадор е бивш член на кралската кабала.

— Точно така, бивш. Защото беше прогонен. Той се присъедини към кабалата не от обич към краля, а заради парите и наложниците.

— И беше прогонен, защото преспа с любимата наложница на предводителя им — рече Тамас. Той се отдалечи от масата и се отпусна в едно от креслата. Там разтърка очи с намерението да снеме умората от тях. — Преди няколко месеца те бяха на път да го възстановят. Аз уредих да бъде преместен при планинската стража, за да не бъде убит заедно с останалите кабалисти. Както виждаш, обръщам внимание на всичко.

Таниел почувства искрица благодарност, заради което веднага се укори. А Тамас промени темата:

— Как върви ловът?

Таниел докладва прав, макар че баща му посочи към креслата.

— Уестивън е опразнил къщата си. Привилегированата също е изчезнала. Тя прикрива следите си добре; методите на Ка-поел, макар и точни, не са достатъчно бързи, за да проследят движещ се човек.

— Жулин би трябвало да може да я проследи.

— Жулин носи повече проблеми, отколкото ползи.

Тамас се надигна.

— Жулин определено си струва цената. Тя вече се е доказала като дискретна, разрешавала е проблеми и преди.

— Проблеми? — повтори Таниел. — Като тримата адрански Привилегировани, които изчезнаха миналата година? Дори във фатрастанските вестници писаха за това. Въпросните кабалисти бяха станали прекалено гръмки в мненията си против барутните магове, ако си спомням правилно.