Кръвен обет [bg]

— Идват да гледат младите. — Сусмит се изплю в една от кофите. — Аз съм стар.

— Формайкъл хубаво ще си помисли следващия път, когато трябва да се бие с теб. — Адамат си спомни неподвижното тяло, останало да лежи на ринга. Бе се наложило работниците да го отнесат. — Ако остане жив.

— Ще остане. — Сусмит потупа главата си с два пръста. — Ще се страхува.

— Или следващия път ще се постарае да приключи бързо — каза инспекторът.

Сусмит си пое дъх и го изпусна под формата на кикот, прелял в кашлица.

— И така става.

За момент Адамат остана загледан в него. Сусмит беше негов отдавнашен приятел, а външният му вид не съвпадаше със същината му. Той не беше обикновен побойник, за разлика от останалите боксьори. Зад свинските му очички се криеше остър ум; зад чепатите юмруци се криеха загрижените ръце на брат и чичо. Мнозина го преценяваха погрешно, което беше една от причините за многобройните му победи. Но едно нещо не можеше да се сбърка: той притежаваше черта, открояваща се по-дълбоко от лоялността му към близките и интелекта. Чертата на убиец.

— Дошъл съм да те попитам нещо — рече Адамат.

— Мислех, че ти е домъчняло.

— Веднъж ти ми каза, че си бил част от бандата на Крезимир.

Сусмит застина, пъхнал крайчеца на кърпата в ухото си. Той бавно отпусна ръка.

— Така ли?

— Ти беше много пиян.

Движенията на боксьора придобиха предпазливост. Той погледна към бюрото, към чекмедже, където несъмнено бе скрил пистолет. А човек с неговите размери не се нуждаеше от пистолет.

Адамат махна с ръка, за да го успокои.

— Ти беше много пиян — повтори той. — Тогава не ти повярвах. Аз присъствах, когато изравяха онези момчета от канала. Не мислех, че някой е успял да се измъкне от хората, сторили това.

Няколко мига Сусмит го наблюдава мълчаливо.

— Може би никой не е успял. Може би някой е успял.

— Как?

Боксьорът контрира със свой собствен въпрос:

— Защо?

— Става дума за разследване. — Адамат вече бе решил да каже на Сусмит всичко. — Възложи ми го фелдмаршал Тамас. Той иска да узнае какво представлява Обета на Крезимир.

Сусмит бе придобил впечатлен вид.

— С този човек шега не бива.

— Така е. Та, имаш ли представа какво означава тази фраза?

Другият продължи да се бърше.

— Нашият главатар беше прокуденик от кралската кабала. — Той отвори чекмеджето, изваждайки зацапана лула и торбичка с тютюн. Натъпка лулата и я запали, преди да продължи. — Дърдорко. Глупак. Искаше внимание. Каза, че името ни трябвало да накара кабалистите да си припомнят своя морал.

Това беше най-дългото изречение, което Сусмит бе изричал от години.

— Той каза ли ви значението?

— Престъпиш ли Обета на Крезимир — отвърна боксьорът, дръпвайки от лулата си, — светът ще погине.

— А какъв е обетът? — попита Адамат.

Сусмит сви рамене.

Инспекторът замислено допря показалец до брадичката си. Сусмит се облегна назад. Личеше, че той няма да каже нищо повече, не и по този въпрос.