Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Медея и нейните деца [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Медея и нейните деца [bg]

Электронная книга - «Медея и нейните деца [bg]». Краткое содержание книги:

Медея Мендес от стария гръцки род Синопли няма свои деца. Нейното семейство са многобройните й братя и сестри, племенници и племеннички, техните стари и нови жени и мъже, деца и внуци. Медея оцелява в Крим след всички чистки, изселвания и преселения, домът й на черноморския бряг е гостоприемно отворен за цялата рода. Тя още от дете става майка на осиротелите си братя и сестри, тя е праведница и магьосница, тя живее с мистериите на живота и смъртта, с хармонията и хаоса. Открива, че е била част от любовен триъгълник, в който е замесена сестра й Александра — по-късно ситуацията ще се повтори огледално и трагично в живота на племенничките й, лиричната Маша и чувствената Ника. Тя не спасява света, но подобно на майка е осиновила цял свой свят, за да го защити от житейските бури и ударите на съдбата: политически колизии, семейни драми, битови неуредици, загуби, предателства, страсти и страдания. Людмила Улицка е една от най-превежданите на чужди езици руски авторки. Книгите й се четат в Германия и Америка, в Турция и Китай, тя е отличена с престижни литературни награди в Италия, Франция и Русия. Родена е през 1943 г. по време на евакуацията на семейството й в башкирския град Давлеканово. Баща й е инженер, майка й — биохимичка. Улицка завършва биология в Москва, работи в Института по обща генетика, през 1970 г. е уволнена заради преписване на „самиздатски“ ръкопис. Безработна и изоставена от първия си мъж, отглежда сама двамата им синове и постепенно се насочва към литературна дейност. Първите й публикации са в началото на 90-те години, днес е измежду най-високотиражните руски писатели.
1 ... 42 43 44 45 46 47 48 49 50 ... 103
Перейти на страницу:

Иван Исаевич беше сложил груба ръка с тъмни кръгове около ноктите върху светлия плот на разглобена маса, гладеше с пръст нащърбено цвете и когато Александра Георгиевна приключи разказа си за бюфета, каза, без да я погледне:

— Да завърша инкрустацията за Иван Иванович и може да му хвърля едно око…

Посети я на Успенски, където тя живееше в две и половина стаи с две те си дъщери Вера и Ника, след една седмица. Предложените му купа бульон с парче вчерашен месен млин и елдената каша, все едно направена в руска пещ, много впечатлиха Иван Исаевич, който живееше достойно и чисто, но все пак по бекярски, без хубава домашна храна.

Хареса му внимателното движение, с което Александра Георгиевна извади хляба от дървената кутия и отви кърпата, в която беше завит. Още по-голямо впечатление му направи бързият поглед, който тя хвърли към страничната част на бюфета — там висеше малка иконка на Корсунската20 Богородица, която досега не беше забелязал тъкмо защото тя не висеше в ъгъла, както е прието, а скрита отстрани на бюфета, — и тихата въздишка „О, Господи“, която бе възприела от Медея още в детските години.

Той беше от семейство на староверци, но още на младини бе напуснал бащиния дом и загърби вярата, обаче отплавал от родния бряг, така и не бе излязъл на друг и цял живот изкара в недоволство от себе си, ту ужасен от бягството си от родителския свят, ту съсипан от невъзможността да се слее с хилядите енергични и разюздани съграждани.

Трогна го тази молитвена въздишка, но чак след много време, когато вече й беше мъж, той разбра, че всичко е резултат от удивителната лекота, с която тя реши проблема, изтормозил целия му живот. За него понятията за правилен Бог и неправилен живот по никакъв начин не се съвместяваха, а за Сандрочка всичко идеално лесно се напасваше, тя си червеше устните и се гласеше, и се веселеше от сърце, но в нужен миг и въздишаше, и се молеше, и плачеше, и внезапно щедро помагаше на някого…

Бюфетът се оказа незначителна мебел, орехов фурнир със загубен ключ и прояден от дървояди. Иван Исаевич си подреди инструментите, отвинти горната вратичка, Александра Георгиевна междувременно се облече и литна да гласи престарялата си примадона с пелерина на търговка от плътна коприна. Старицата играеше почти единствено в пиеси на Островски.

Иван Исаевич остана с щерките и тихо-кротко се подготви за работа, почисти повърхностите, свали повредения на едно място пласт и размишляваше за вдовицата: добра жена, живее спретнато, децата са възпитани, тя самата явно е образована, но защо ли обслужва старата госпожа, прочута с гадния си характер…

Не дочака стопанката, защото тя се забави доста. Старата примадона извика след представлението режисьора и му нареди да смени младата й партньорка, която „се държи нагло и грубо, не се види, че едвам връзва две думи на кръст“.

Докато страстите се уталожиха, докато Александра успокои великата старица и я преоблече, стана дванайсет и половина и й се наложи да се прибере пеша, защото старицата или забрави, или не пожела да я закара вкъщи с поръчаното такси.

Иван Исаевич се явяваше на срещи с ореховия бюфет след предварителни проверки в репертоарния план, за да избира дните, в които нямаше пиеси на Островски и Александра Георгиевна си оставаше вкъщи. Първата вечер тя седеше до масата и пишеше писмо, втората вечер шиеше пола на дъщеря си, после чистеше ориз и тихо си тананикаше някаква прилепчива оперетна мелодийка. Предлагаше на Иван Исаевич ту чай със сандвичи, ту вечеря.

„Този мебелист“, както го беше кръстила наум, все повече й харесваше със сериозната си сдържаност, лаконичността в думите и движенията и с цялото си поведение, „макар и малко дървено“, както го характеризира пред най-близката си приятелка Кира, но „много мъжко“.

Във всеки случай със сигурност би го предпочела пред основния си кандидат — заслужил артист, отскорошен вдовец с мощен глас, приказлив грандоман, обидчив като гимназистка. Актьорът наскоро я беше поканил в голямото си красиво жилище от сталински тип близо до театър Моссовет, а на другия ден тя подробно го подигра по всички точки пред приятелката си Кира: как отрупал масата с банкетни старинни сервизи, но в грамадната кристална кутия за сирена имало само едно резенче сирене, а в половинметровото плато „асорти“ — също толкова щедро парче салам, как той с гръмовен глас разказвал първо за любовта към жена си, а после пак така гръмогласно я поканил в спалнята, където обещавал да й покаже на какво е способен, накрая, когато Александра вече щяла да си тръгва, извадил кутия с бижута на жена си и без да я отваря, заявил, че всичко ще получи онази, която стане новата му избраничка.

вернуться

20

Корсун е Херсонес в Крим. — Б.пр.

1 ... 42 43 44 45 46 47 48 49 50 ... 103
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)