Медея и нейните деца [bg]

Това беше може би миг на най-върховен триумф, несравним с никакви физиологични радости, когато дивечът започваше да се върти из стаите с празна чаша в ръка и с объркан вид, приближавайки се към смътния излъчвател, и Ника сияеше, предвкусила победата.

Бутонов, седнал неподвижно в средата на пейката срещу Ника, вече й беше в ръчичките. При цялото си очевадно великолепие той беше семпла жертва — рядко отказваше на жена. Но не й се оставяше и предпочиташе еднократни прояви пред дълготрайни отношения.

Сега му се спеше и обмисляше дали да не остави тази рижата за утре. Ника от своя страна нямаше никакво намерение да отлага за утре нещо, което можеше да се свърши днес.

Тя леко стана, остави китарата на стола на Медея, която вече се беше прибрала.

— Останалото е мълчание — прати на Бутонов усмивка, обещаваща продължение на вечерта.

Бутонов не долови цитата.

„Нашата започва“ — снизходително си помисли Георгий.

— Да видим децата — обърна се тя уж към Нора.

Бутонов разбра, че му е наредено да изчака. Жените влязоха в тъмната къща и надникнаха в детската стая. Нямаше нищо за гледане: всички спяха след изтощителния поход, само Лиза както винаги накъсваше дишането си със сладки въздишки. Малката Таня спеше напречно върху широкото легло, откъм края се беше изпънала стройно Катя, тя и насън внимаваше за осанката си. Насред стаята беше оставено голямо общо гърне.

— Ако искаш, легни тук — посочи Ника леглото, — ако не, в малката стая, там е постлано.

Нора легна до дъщеря си. Минаваше три и нямаше много време за сън.

Ника се върна в кухнята и с леко движение мимоходом сложи ръка на шията на Бутонов:

— Изгорял си…

— Малко — отвърна Бутонов и изведнъж й се стори, че не е постигнала никаква победа.

— Добре, да вървим — без да се обърне, съвсем безизразно предложи той.

В това имаше нещо неправилно, нарушаваха се нейните правила на играта, но тя без никакви превземки с цел да постигне нужния тон леко притисна гърди в коравия му гръб с розовата фланелка.

Всичко останало, случило се на Адочкина територия, не заслужава подробно описание. Двамата участници останаха съвсем доволни. След като тя си тръгна, Бутонов се изходи в дъсчения нужник в дъното на двора, което не успя да свърши през целия дълъг многолюден ден, и заспа като къпан.

Ника се върна у дома чак по светло, никак не й се спеше, напротив, чувстваше се изпълнена с бодрост и тялото й, сякаш благодарно за изпитаното удоволствие, беше готово за труд и веселие.

Тя изми старателно всички съдове, като си тананикаше нещо от снощи, и забърка с дълга лъжица в тенджерата сутрешната каша, когато в кухнята влезе Медея за обичайната си чаша кафе.

— Да не ти пречихме снощи? — целуна Ника сухата й буза.

— Не, миличка, както винаги — и Медея докосна с устни главата й.

Тя обичаше косата на Ника — същата пружинираща и леко припукваща като на Самуил.