Медея и нейните деца [bg]

Георгий излезе да пуши, седна на пейката пред къщата и от тъмното, сякаш от театрален салон към сцена, гледаше в яркия правоъгълник на отворената кухня. Светлината беше двойна и мъждива, жълта от газената лампа и по-надолу червена от огнището. Лицата, близнати през деня от опасното пролетно слънце, изглеждаха като гримирани. До тъмната Медея седеше светлата Нора с вързана нагоре коса и прибран от челото кичур. Ника й каза да си намаже лицето с кисело мляко и сега то блестеше матово. Челото й с вдигната коса се оказа твърде високо и изпъкнало като на малките деца и средновековните немски мадони, този недостатък правеше лицето й още по-миловидно.

Георгий виждаше също мощния гръб на Бутонов с розова фланелка и крилатата сянка на Ника — грифът на китарата и ръцете й трепкаха на стената. В центъра на масата като кристална топка стоеше самоварът, но не правеше чай — макар Георгий най-накрая да беше изтеглил жици към кухнята, този ден незнайно защо в селището нямаше ток.

Освен светлината навън се изливаше и песента, която пееше Ника с непринуден силен глас, съпроводен от скромните акорди на музикално нешколуваната ръка.

Тогава всички пееха песните на Окуджава, а Георгий единствен от всички не ги обичаше. Те го дразнеха с дантелите на маншетите и кадифето на жилетките, със синевината и позлатата си, с мириса на мляко и мед, с цялата си романтична прелест и най-вече може би с това, че бяха пленителни, неволно влизаха в душите, още дълго звучаха и не се изтриваха от паметта.

Работата му дълги години бе свързана с палеозоологията, най-мъртвата наука, и това създаваше странна особеност във възприятията му: всичко се делеше на твърдо и меко. Мекото галеше сетивата, пръскаше аромат, беше сладко или отблъскващо — с една дума, беше свързано с емоционалните реакции. А твърдото определяше същината на явлението, беше неговият скелет.

Достатъчно му беше да откърти черупка, враснала някъде по хълмовете на Фергана или тук, край Алчак, за да определи в кой от десетте пласта на палеогена е живяло това отдавна изчезнало мекотело със силен мускул и примитивни нервни възли, тоест всички съставни части на незначителната му месеста част. Така и тези песни му се струваха като нещо месесто, само месесто — за разлика, да речем, от песните на Шуберт, в които той усещаше силна музикална костна система, особено след като не знаеше немски, та езикът не му пречеше…

Георгий затисна угарката с плоско камъче, влезе в кухнята и седна в най-тъмния ъгъл, откъдето добре виждаше Нора с милото й сънливо лице.

„Северно момиче, не много щастливо на вид — размишляваше той, — петербургско. Има такъв тип анемични блондинки с прозрачни пръсти, сини венички, тънки глезени и китки… И зърната й сигурно са бледорозови…“ Внезапно го обля гореща вълна.

А тя сякаш почувства мислите му и прикри лице с тесните си длани.