Химн на смъртта [bg]

На двадесет и осем г-жа Ким била един от най-младите лекари в болницата и със сигурност най-дребничката. Била висока 1.25 с високи токчета, на ръст колкото повечето от своите малки пациенти, и тежала по-малко от 45 кг. Свитите ѝ червени устни и сърцевидното лице ѝ придавали измамно крехък вид. Може би за да компенсира, тя възприела твърде сериозно поведение и колегите ѝ, особено мъжете, бързо разбрали, че не трябва да я гледат отвисоко. Макар да я смятали за твърде рязка, се възхищавали на отдадеността ѝ. Тя винаги била първата, която доброволно предлагала да поеме неплатените допълнителни смени. Когато приключела с лекарските си задължения, работела в секретариата на Работническата партия. Като всяка институция в Северна Корея болницата имала партиен секретар, чиято работа била да поддържа идеологическото "здраве" на работното място и да избира работниците, които да станат членове на партията. Макар че само един на четирима лекари бил приеман в партията, д-р Ким била сигурна, че ще бъде сред избраните. Най-малкото, жените винаги били предпочитани за членове на партията, защото повечето не пиели алкохол и се смятали за по-стриктни в спазването на правилата. А и д-р Ким била дисциплинирана и безкомпромисна, което пасвало добре на профила ѝ на бъдещ член на партията. Нямало съмнение, че отдадеността ѝ на системата на управление в Северна Корея била искрена, подхранвана от баща ѝ още от детските години.

В Манджурия има големи групи етнически корейци поради вековете миграция напред-назад през реките Тумън и Ялу, формиращи границата между Корея и Китай. Бащата на д-р Ким бил роден в корейски говорещо село от другата страна на границата. Преместил се в Северна Корея като млад в началото на 60-те години, за да избяга от пагубния "Голям скок напред" на Мао, който довел до смъртта на милиони хора от глад. Бащата на д-р Ким смятал, че не Мао, а Ким Ир Сен е истинският приемник на комунистическата мечта, този, който щял да осъществи обещанията за равенство и справедливост. Той бил обикновен строителен работник, който учил само до шести клас, но интелигентността и отдадеността му били оценени в Северна Корея и го приели в Работническата партия. Бил партиен секретар на своята строителна бригада, докато преди няколко години не получил лек удар, който го принудил да се пенсионира. Той нямал синове и затова амбицията му била дъщеря му да продължи неговата работа за партията и да даде своя принос за родината, която той приел с такава безрезервна любов.