Химн на смъртта [bg]

Умението да правиш лекарствата сам е неизменна част от лекарската професия в Северна Корея. Онези, които живеят в по-топлите части, често отглеждат и памук, за да правят превръзки. Всички лекари са задължени да събират билки. Всяка пролет и есен трудовото звено на д-р Ким обикаляло почти месец, за да бере лековити растения, като през това време лекарите спели на открито и се миели веднъж на няколко дни. Всеки от тях трябвало да изпълни определена норма. След това носели плячката си в болничната аптека, където трябвало да я премерят и ако количеството не било достатъчно, трябвало да се върнат за още. Често се случвало лекарите да трябва да вървят много навътре в планината, защото по-достъпните части вече били претърсени от обикновените граждани, които събирали билките, за да ги продават или за да ги използват за себе си. Най-търсен бил коренът от божур, който се използвал за облекчаване на мускулни крампи и за лечение на нервни разстройства. Смятало се, че дивият ям регулира менструалния цикъл. Използвали глухарчета за стимулиране на храносмилането и джинджифил против гадене. Атрактилодисът, който е много популярен в китайската медицина, се използвал за засилване на имунитета и като заместител на антибиотиците, когато нямало такива.

Години наред севернокорейските болници използвали билкови лекове в комбинация със западна медицина. Вместо болкоуспокояващи лекарите използвали вендузи, които поставяли на различни части от тялото, за да стимулират кръвообращението. друга техника, заимствана от китайците, била запалването на клонки от див пелин точно до засегнатото място. Понеже нямали упойка, за по-прости операции като апендектомия използвали акупунктура.

– Когато подейства, е наистина ефективно – разказа ми години по-късно д-р Ким. А когато не подейства? Връзвали пациента за операционната маса, за да не може да мърда. Като цяло севернокорейците стоически понасяли болка при медицински операции.

– Те не са като южнокорейците, които крещят и вият при най-малкото нещо – каза д-р Ким.

Въпреки всичките си недостатъци севернокорейската система за обществено здравеопазване осигурявала по-добри зд-равни грижи на хората, отколкото в предкомунистическия период. Правото на "всеобщо безплатно медицинско обслужване... за подобряване на здравето на хората" е записано в севернокорейската конституция. Д-р Ким била горда, че е част от тази система, и се чувствала удовлетворена от помощта, която оказвала на пациентите си. Но в началото на 90-те години проблемите станали по-сериозни. Голяма част от медицинското оборудване било остаряло или повредено, а вече не можело да се намерят резервни части, защото заводите в страните от бившия комунистически блок, където преди ги произвеждали, вече били приватизирани. Фармацевтичният завод в Чхонгджин съкратил производството си заради липса на материали и електричество. Нямало пари да се внасят лекарства от чужбина. Торбата, която д-р Ким носела при обиколките си, ставала все по-лека, докато накрая в нея останал само стетоскопът ѝ. Единственото, което можела да прави за пациентите си, било да пише рецепти и да се надява, че имат връзки в Китай или Япония или пък скрити пари, за да си купят лекарства на черния пазар.