Звездните рейнджъри [Starship Troopers]

— Или пък можеше и да не бъде, — добави той. — Ти!

Станах като изстрелян.

— Ако не си в състояние да слушаш, вероятно можеш поне да кажеш на класа дали стойността е относителна или абсолютна величина?

Понякога просто не виждах причина защо да не слушам със затворени очи и отпуснато тяло. Но неговият въпрос ме хвана натясно; не бях чел по този предмет у дома.

— Абсолютна — опитах се да налучкам отговора.

— Неправилно — хладно констатира той. — Стойността има смисъл само в човешкото общество. Стойността на един предмет винаги е относителна спрямо отделния индивид. Нейната величина ще се различава в зависимост от личностната преценка на всяко човешко същество. „Пазарната стойност“ е една фикция, просто едно груба приблизителна сметка за средното ниво на личните ценности, но всички те на практика се различават, иначе търговията би била невъзможна.

Чудех се какво би казал баща ми, ако беше чул „пазарната стойност“ да се нарича „фикция“ — би изръмжал неодобрително, вероятно.

— Това индивидуално отношение към стойността за всеки от нас се проявява в два основни момента: първо, как можем да постъпим с един предмет, т.е. с неговата полезност… и второ, какво трябва да направим, за да придобие този предмет стойност за нас? Има една стара песен, която твърди, че „най-скъпото в живота е свободата“. Това не е вярно! Абсолютна измислица!

Трагично заблуждение, което доведе до упадъка и гибелта на демокрациите от двадесетия век; тези благородни експерименти пропаднаха, защото хората бяха подведени да повярват, че биха могли просто да гласуват за каквото си искат… и да го получат без неистов труд, без пот и без сълзи.

Свободата сама по себе си няма стойност, преди за нея да бъде заплатена някаква цена. Дори диханието на живота се купува от рождение само благодарение на задъханото усилие и болката. — Той все още гледаше към мен и добави: — Ако вие, момчета и момичета, трябваше да заработите своите играчки по начина, по който едно новородено бебе трябва да се бори, за да оживее, бихте били по-щастливи… и много по-богати. Но така, както това става с някои от вас, аз съжалявам бедността на вашето богатство. Ти! Току-що ти връчих медала за спринта на сто метра. Това прави ли те щастлив?

— Предполагам, че би ме направило.

— Без номера, моля. Ето твоята награда — аз дори съм я надписал: „Голямата награда за шампиона на сто метра спринт“. — Той действително се приближи към мен и закачи почетния знак на гърдите ми. — Заповядай! Щастлив ли си? Заслужаваш ли го или не?