Докосването на нощта
- Автор: Рафърти Карън
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Докосването на нощта». Краткое содержание книги:
Още щом достигна до това заключение, Лусиен недоверчиво поклати глава. Не бе възможно Гейлън да прилага Старите магии. Та те бяха забранени преди повече от двеста години! Дори дядото на Лусиен, който беше висш свещеник на сборището, не знаеше думите, които ги привеждаха в действие. Те включваха употребата на тъмните сили и ако не се насочваха правилно бяха не само опасни, но и потенциално зли.
Но щом отново погледна бледото лице на Ариел, Лусиен разбра, че именно така Гейлън го бе победил, вземайки по този начин управлението на сборището в свои ръце. Това обясняваше също така странните сънища, които бе имал напоследък и които го бяха накарали да потърси съдействието на Арманд, а така също и усещането за нещо нередно в сборището. Злото от сънищата му е било реалност.
При това заключение изчезнаха всички надежди да се справи с Гейлън. Дори най-могъщият магьосник би се затруднил да надмогне такава сила. А той беше прокуден мелез, които се нуждае от кристал, за да достигне нивото на чистокръвен магьосник. Още щом Ариел се събуди, ще я качи в колата и ще побързат да се махнат оттук.
„А с Арманд какво ще стане?“, обади се съвестта му. „Ти го изпрати тук, значи ти трябва да го спасиш.“
„Но дали мога да го спася?“, мрачно възрази Лусиен, като се изправи на крака и започна да крачи напред-назад. Едва ли, ако образа, който бе видял, отразяваше истинското състояние на Арманд, а не бе някаква страховита представа, създадена от Гейлън. Арманд не само се бе състарил. Пустотата в очите му говореше, че разума му си бе отишъл.
Заля го вълна от чист гняв, който бе насочен колкото към него, толкова и към Гейлън. Вярно, че не обичаше много простосмъртните, но това не му даваше право да ги хвърля във войната му с Гейлън без тяхното знание и съгласие. С нарушаването на тази етика той несъмнено бе унищожил Арманд, а с довеждането на Ариел тук щеше да причини и нейното унищожение.
Сега, след като Гейлън вече знаеше как изглежда Ариел, можеше лесно да открие местоположението й с извикването на съответната магия. Единственият й шанс за спасение бе, ако той успееше да убеди висшия свещеник на някое друго сборище да я защити. Но само Гейлън в ролята си на висш свещеник знаеше точното местонахождение на другите сборище и всички те бяха разположени в Европа. Лусиен трябваше да признае, че граничеше с невъзможното да открие навреме някое друго сборище, за да я спаси. Гейлън не само щеше да проследи Ариел, но щеше да се опита да разбере кой я е омагьосал. Вероятно щеше да узнае, че е бил Лусиен и когато това се случеше, щеше да ги унищожи и двамата. Намираха се в безизходна ситуация.
Но може би това не беше вярно, сепна се Лусиен, когато една неочаквана мисъл премина през главата му. Когато Ариел бе влязла в града, Гейлън е знаел коя е тя или, по-точно казано, знаел е, че по някакъв начин е свързана с Арманд. Лусиен бе приел, че е получил тази информация от Арманд, но тогава защо не я бе потърсил във Филаделфия? И защо, когато откри, че е омагьосана, не направи никакво усилие да развали магията?
Единственото смислено заключение отново бе, че Гейлън се държи предпазливо, защото се бои, че е застрашен от друг магьосник. Но ако, както подозираше Лусиен, той практикуваше Старите магии, какъв магьосник би имал достатъчно мощ, за да го изплаши?
Лусиен отметна назад косата си с ръка. Чувстваше се така, сякаш нареждаше картинна мозайка, половината късчета на която липсваха. Единственият човек, който можеше да му даде нужните отговори, бе Гейлън, а това едва ли щеше да се случи. Вместо да се опитва да реши нерешимото, трябваше да се съсредоточи върху проблема как да измъкне Ариел и Арманд от тази каша, ако приемем, разбира се, че Арманд все още беше жив. За нещастие виждаше само един метод и той беше несигурен, тъй като трябваше да подложи Ариел на още по-голям риск.
Спря да се разхожда и се приближи до леглото. Докато погледа му се взираше в лицето й, необходимостта да я защитава, която се бе пробудила в него предишната нощ, се размърда неспокойно. Ариел беше толкова уязвима, толкова неподготвена да се бори с Гейлън, че дори самата мисъл да я използва срещу него беше неразумна. Но въпреки това знаеше, че само тя притежава единствената сила, която евентуално можеше да победи Гейлън — любовта към брат си.
Но дали любовта й беше силна и достатъчно чиста? Ако ставаше дума за други простосмъртни, той би изпитал сериозни съмнения, но Ариел и Арманд бяха близнаци. Ако можеше да се вярва на прочетеното за близнаците, между тях съществуваше здрава връзка, също като между семейство вещица и магьосник. Трябваше ли да приеме риска и да провери дали прочетеното е вярно?