Докосването на нощта
- Автор: Рафърти Карън
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Докосването на нощта». Краткое содержание книги:
Приглади косата си с ръка, все още зашеметен от случилото се. От Оумен бе научил за разговора на Лили с Ариел. Котката бе докопала информацията от питомеца на Лили. Освен това бе научила, че Ариел бе отказала да покани Лили в къщата. Затова се бе изненадал, когато, при приближаването му към къщата, направената магия започна да пращи край него.
Но как Гейлън бе успял да проникне в омагьосаната сграда, зачуди се объркан той. След като Ариел бе влязла във владение на дома, единствения начин, по който Гейлън можеше да добие подобна сила бе само ако той или някой друг под негов контрол влезеха в къщата по нейна покана, а Ариел бе отпратила Лили. Лусиен подозираше, че Гейлън е омагьосал къщата преди пристигането на Ариел, но въпреки това нямаше да успее да приведе магията си в действие, ако не бе получил някаква форма на покана. Така че въпросът беше как бе успял да го направи?
Имаше само един начин да разбере, мрачно осъзна той. Трябваше да използва кристала, за да претърси ума на Ариел и да я накара да изживее наново минутите, преди магията на Гейлън да влезе в действие. Но дали Ариел бе достатъчно силна, за да издържи на подобно напрежение? Ако нямаше достатъчно сили, можеше да се окаже, че е довършил онова, което Гейлън бе започнал — унищожаването на разсъдъка й.
Първият му подтик бе да я остави да оздравее, но после разбра, че би било твърде опасно да чака толкова дълго. Докато не разбереше какво бе привело магията в действие, нямаше да успее да се пребори с нея. Докато я чакаше да дойде в съзнание, Ариел можеше по невнимание отново да задейства магията и този път може би нямаше да успее да я спаси.
Преди да е успял да промени решението си, той започна да разкопчава блузата й и посегна към кристала, който лежеше между гърдите й. Щом ръката му докосна плътта й, собствената му магия незабавно влезе в действие, като изпрати вълни от задоволство през телата им.
Като пренебрегна нарастващото напрежение в слабините си и желанието, което усещаше, че се надига в утробата й, Лусиен внимателно проучи ума й. Като се увери, че Ариел спи спокойно — или поне дотолкова спокойно, доколкото позволяваше разбуденото желание — той поведе спомените й назад към онзи момент, когато той и Оумен я оставиха на пътя.
През следващите няколко минути Лусиен изживя пътя й до къщата и срещата с Лили и Знак. Щом почувства възбудата й от изчезването на Лили, той започна да въвежда успокояващи вълни в мозъка й. Едва след като се увери, че отново е спокойна, той я поведе по-нататък през спомените й.
Преживя разглеждането на стъклениците по рафтовете и се вкамени, когато Ариел разпозна пентаграмата на пода. Ариел не трябваше да я види, а камо ли да разпознае какво представлява, защото над всички простосмъртни, които навлизаха в долината, действаше обща магия. Тогава защо я бе видяла и разпознала?
Защото Гейлън е искал да я види и разпознае!
Но защо Гейлън би искал това, удиви се той. Отговорът сигурно се криеше някъде по-нататък. Поведе Ариел внимателно през спомените й, тъй като разбираше, че е достигнал опасен стадий. Страхът й стана осезаем, докато се колебаеше дали да отиде в полицията, а след това последва почукването му по вратата, което я хвърли в истинска паника.
Изруга се загдето бе постъпил по този начин. Беше толкова погълнат от желанието си да я накара да запомни, че не трябва да кани никого в къщата, че бе забравил да осигури собствената си покана. Без нея той просто не можеше да влезе, поради което не можа да й се притече на помощ, преди Ариел да бе докоснала кристала и да бе го призовала.
Отново я поведе из спомените й. Когато Ариел докосна кристала и попита брат си какво да прави, Лусиен се ужаси от вида на Арманд, така както се бе ужасила Ариел.
Бързо свали ръката си от кристала, тъй като разбираше, че е прекалено опасно да продължава да рови в паметта й. Освен това повече не се налагаше. Бе получил търсения отговор и за първи път в живота си изпитваше истински страх. Гейлън не бе омагьосал къщата. Той бе направил магия на Арманд. Всеки, който произнесеше името му в района на сборището и след това отвърнеше на образа му щеше да бъде подложен на наказанието, от което току-що бе пострадала Ариел. Плашеше го това, че единствения начин Гейлън да изпълни подобна опасно, унищожително заклинание бе употребата на Старите магии.