Камъче в небето
- Автор: Азимов Айзек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Камъче в небето». Краткое содержание книги:
Но може ли да има победител в подобна битка и на чия страна е правото?
— Защото е забранено! — отряза другият. А след дълга пауза добави: — Шварц, наистина ли не знаеш какво има там?
Шварц разпери ръце.
— Откъде идваш, бе човек? — зачуди се Арбин. — Да не си някой… някой Чуждоземец?
— Какво е това Чуждоземец?
Арбин вдигна безпомощно рамене и излезе.
Но тази нощ бе от особено значение за Шварц, защото именно докато крачеше към сияещата земя, странните промени в главата му се сляха в първото Мислено докосване. Нарече го така, тъй като не намери по-близко определение, нито тогава, нито по-късно, с което да го опише.
Беше съвсем сам в синкавия мрак. Стъпките му ехтяха приглушено от покрития с чакъл път. Не беше видял никого на около. Не беше чул никакъв звук. Нищо не бе докоснал.
Не, не съвсем… Усети нещо, което приличаше на докосване, но не с тялото си. Беше в ума му… И не беше докосване, а по-скоро присъствие — вътре в него се бе появило нещо едновременно парещо и меко като кадифе.
А сетне почувства две — две докосвания, отделени едно от друго. И второто — как ли успяваше да ги отличи? — постепенно се усилваше (думата не беше съвсем точна); оформяше се и придобиваше самостоятелност.
Малко по-късно осъзна, че иде от Арбин. Но това стана близо пет минути преди да чуе шума на приближаващата се машина и десет минути, преди да види самия Арбин.
А междувременно усещането растеше и растеше.
Някак от само себе си осъзна, че винаги е чувствал, когато Арбин, Лоа и Грю са в близост до него, дори когато не е имало конкретна причина да го знае, или пък по-скоро би трябвало да очаква, че не са наоколо. Колкото и трудно да му беше, трябваше да го приеме като нещо естествено.
Започна да експериментира и съвсем скоро узна, че може да посочи местонахождението на всеки един от тях по всяко време. Съвсем спокойно ги отличаваше, тъй като Мисленото докосване бе неповторимо при различните хора.
Ала нито веднъж не посмя да го сподели с другите.
Понякога се чудеше, чие ли е било онова първо Мислено докосване, което бе изпитал на пътя, през нощта, когато вървеше към сиянието. Не принадлежеше нито да Арбин, нито на Лоа или Грю. Тогава?
Какво значение имаше всъщност?
Имаше, но по-късно. Една вечер, когато прибираше добитъка и отново почувства същото Докосване. Изтича при Арбин и му каза:
— Арбин, каква е тази гора зад южните хълмове?
— Никаква — получи киселия отговор. — Това е министерска земя.
— С други думи?
Арбин го погледна ядосано.
— Какво те интересува? Наричат я министерска, защото принадлежи на Върховния министър.
— Но защо не я обработват?
— Не е предназначена за обработка. — Арбин го погледна учудено. — Там е бил големият Център. Едно време. Земята е свещена и не бива да бъде докосвана. Виж какво Шварц, ако искаш да си живееш спокойно, забрави любопитството и си гледай работата.
— Но щом е свещена, тогава никой не би могъл да живее на нея, нали?
— Точно така. Прав си.
— Сигурен ли си?
— Сигурен съм… А ти гледай да не припарваш до нея. Инак с теб е свършено.
— Няма, обещавам.
Шварц си тръгна, но продължи да обмисля чутото. Именно откъм гората на хълма идваше най-силният полъх на Мисленото докосване, а не рядко към него се долавяше и още нещо. И това Докосване не беше приятелско, а враждебно настроено.
Защо? Защо?
Шварц все още не смееше да сподели мислите си с никого. Нямаше да му повярват и последствията можеха да са неприятни за него. Сигурен беше в това. По-сигурен, отколкото в каквото и да било друго.
Странно, но напоследък се чувстваше по-млад. Не само във физическия смисъл на думата. Беше поотслабнал, коремът му се беше прибрал и бе понаедрял в раменете. Усещаше мускулите си по-здрави, нямаше ги и проблемите със стомаха. Но по-важно бе друго — начинът на мислене.
Старите хора често забравят как са мислили в младостта си, забравят за дръзновението, младежката интуиция, способността бързо да се вникне в същината на нещата. Постепенно те привикват да се движат в утъпкани пътища, прибягват към общоприетата логика и тъй като тя е възникнала в резултат на продължително натрупан опит, те се смятат за по-мъдри от младите.
Но Шварц не само не изгуби натрупания си опит, а осъзна, че е в състояние бързо да вниква във всичко наоколо и нерядко, докато слушаше обясненията на Арбин, той не само ги възприемаше с неочаквана бързина, но и прескачаше следващите стъпки. В резултат се чувстваше далеч по-млад, отколкото ако усещането се дължеше само на физическо подобрение.
Изминаха близо два месеца, когато всичко е проясни — докато веднъж играеха на шах с Грю.
Шахът, колкото и странно да бе, не се беше променил, ако се изключат наименованията на фигурите. Изглеждаше точно така, както си го спомняше и тъкмо затова изпитваше спокойствие с него. Имаше поне едно нещо, където спомените изглежда не му изневеряваха.