Камъче в небето
- Автор: Азимов Айзек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Камъче в небето». Краткое содержание книги:
Но може ли да има победител в подобна битка и на чия страна е правото?
Върховният министър бе опрял с юмруци бюрото пред него. Очите му блестяха, лицето му бе изкривено от завладялата го тревога.
— Направо се изумявам, Балкис, как можеш да създадеш цялата тази стройна и логична картина, разполагайки с многобройни, но разпокъсани на пръв поглед факти. Толкова умело го правиш, че едва сега, с твоя помощ, прозирам всичко. Логиката не ни оставя друга възможност… Но това означава, Балкис, че те са твърде близо. Твърде близо… И този път няма да ни простят.
Балкис сви рамене.
— Едва ли са чак толкова близо, като се има пред вид потенциалната опасност за Империята, иначе досега да са нанесли удар… Не разполагат с много време. Арвардан тепърва ще трябва да се срещне с Шварц и дори да успее, мога спокойно да предскажа какво ще последва.
— Направи го.
— Шварц ще бъде отведен без много шум. Въпросът на пръв поглед ще изглежда приключен.
— Но къде ще го отведат?
— И това ни е известно. Шварц е бил доведен в института от някакъв мъж, по всичко изглежда — фермер. Получихме неговото описание както от лаборанта на Шект, така и от Натер. Прегледахме досиетата на всички фермери, живеещи в радиус шейсет мили около Чика и Натер разпозна човека по снимка. Името му е Арбин Марен. Лаборантът потвърди отделно идентифицирането. Проучихме внимателно този тип — както стана ясно, той издържа тайно своя тъст, безпомощен инвалид, нарушил Обичая на Срока.
Върховният министър удари масата с юмрук.
— Тези случаи взеха много да зачестяват, Балкис. Трябва да прилагаме сурови мерки…
— Не в това е въпросът, Ваше превъзходителство. По-важното е друго, след като този човек е закононарушител, той може да бъде шантажиран.
— Аха…
— Шект и неговите чуждоземни съюзници са не нуждаели от послушно оръдие за този случай — тоест място, където Шварц да се крие в безопасност, когато напусне института. Именно безпомощният и всъщност невинен фермер се е оказал най-подходящ за тази цел. Както и да е, ще го следим. Няма да изпуснем този Шварц и за миг… В момента вероятно подготвя нова среща с Арвардан. Нещо неясно от казаното досега?
— Не.
— Е, слава на Земята. Тогава, ще тръгвам. — Ш той добави с добре познатата, иронична усмивка: — С ваше позволение, разбира се.
Без да забележи иронията, Върховният министър махна благосклонно с ръка.
По пътя към своя кабинет, секретарят беше съвсем сам и понякога в подобни моменти мислите му излизаха изпод контрол и се насочваха към потайните ъгълчета на неговия ум.
Твърде малко място отделяха тези мисли на доктор Шект, Шварц, Арвардан — и почти никакво на Върховния министър.
Вместо това се появи картината на една планета, Трантор — от чиято колосална, обхващаща цялата планета метрополия се управляваше галактиката. Сетне той си представи един дворец, чийто кули и арки никога не бе виждал с очи, както и всички останали земни жители. Секретарят си мислеше за невидимите нишки на силата и величието, които свързваха всички слънца, оплитаха ги в мрежа от плътни въжета, в чийто център бе именно този дворец, или още по-точно — Императорът, който в края на краищата бе само човек.
Умът му се спря на тази мисъл — мисълта за силата, която може да обожестви някой за краткото време, отредено му да живее — пък дори и той да е само човек.
Само човек! Като него!
Значи и той би могъл…