Част от секундата [Split Second - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Част от секундата [Split Second - bg]». Краткое содержание книги:
Новият трилър на Дейвид Балдачи съперничи на феноменалния му дебют „Абсолютна власт“. Адреналинът в него не пада дори за част от секундата Майсторът на жанра отново е във върхова форма!
Той продължи да се труди, отброявайки мислено времето до момента, когато най-голямото му постижение щеше да бъде завършено.
24
Приведена над своя лаптоп, Мишел се ровеше из базата данни на тайните служби и откриваше някои интересни подробности. Беше увлечена и съсредоточена, но когато мобилният й телефон иззвъня, тя скочи от леглото и го грабна. На екранчето светна надпис: „Неидентифициран номер“, но тя все пак отговори, като се надяваше да е Кинг. Първите му думи я изпълниха с радост.
— Къде искаш да се срещнем? — отвърна тя на неговия въпрос.
— Къде си отседнала?
— В едно хотелче на пет-шест километра от теб, близо до магистрала двайсет и девет.
— „Уинчестър“? — попита той.
— Точно така.
— Приятно място. Надявам се да ти харесва.
— Вече да.
— На около километър и половина оттам има мотел, наречен „Мъдрият джентълмен“.
— На идване минах край него. Изглежда много изискан.
— Така е. Каня те на обяд. Удобно ли е в дванайсет и половина?
— За нищо на света няма да го пропусна. И… Шон, благодаря, че ми се обади.
— Недей да ми благодариш, докато не чуеш какво имам да ти кажа.
Срещнаха се на широката веранда, която опасваше старата сграда във викториански стил. Кинг беше облечен със спортно сако, зелено поло и бежови панталони, Максуел с дълга плисирана черна пола и бял пуловер. Стилните ботуши, които носеше, я правеха по-висока, тъй че по ръст отстъпваше само с два-три сантиметра на Кинг. Черната й коса падаше върху раменете. Макар че обикновено не употребяваше грим, този път бе сложила малко. Работата в тайните служби не подтикваше към модни волности. Но тъй като охраняваните личности често посещаваха официални събития с добре облечени богати гости, гардеробът и външността на агента трябваше да бъдат на висота, което невинаги беше лесно. Както казваше една стара поговорка в службите: „Носи се като милионер със заплата на портиер“.
Кинг посочи паркирания отпред тъмносин джип с багажник на покрива.
— Твой ли е?
Тя кимна.
— В свободното си време активно се занимавам със спорт, а тази машина може да стигне навсякъде и да носи каквото ми трябва.
— Откъде намираш свободно време, нали си агент от тайните служби?
Седнаха на маса в дъното на ресторанта. Заведението не беше пълно и можеха да се радват на усамотение, доколкото е възможно това на обществено място.
Когато сервитьорът дойде и попита дали са готови да поръчат, Мишел веднага отвърна:
— Да, сър.
Кинг се усмихна, но не каза нищо, докато сервитьорът не се отдалечи.
— Трябваха ми години, за да се отърва от това.
— От кое? — попита тя.
— Да наричам всекиго „сър“. От сервитьори до президенти.
Тя сви рамене.
— Май изобщо не съм забелязала.
— Как ще го забележиш, то ти е станало втора природа. Заедно с много други неща. — Той се позамисли. — Нещо в теб много ме озадачава.
По лицето й трепна едва доловима усмивка.
— Само едно ли? Разочарована съм.
— Защо една толкова умна и атлетична жена като теб е влязла в правоохранителната система?
— Сигурно е наследствено. Баща ми, братята, чичовците, братовчедите — всички са полицаи. Татко е шеф на полицията в Нашвил. Исках да бъда първото момиче от рода, което е влязло в професията. Изкарах една година стаж като полицейски служител в Тенеси, а после реших да разчупя семейната схема и подадох молба за постъпване в службите. Приеха ме и останалото е история.
Когато сервитьорът донесе поръчката, Мишел веднага се захвана с обяда, а Кинг, без да бърза, отпи глътка вино.
— Предполагам, че и друг път си бил тук — каза тя между две хапки.
Кинг кимна, допи чашата и започна да се храни.
— Водя тук клиенти, приятели, колеги адвокати. В района има и други заведения, не по-лоши, а може би и по-добри от това. Укрити са майсторски из гънките на терена.
— С наказателно право ли се занимаваш?
— Не. Със завещания, пълномощни, търговски сделки.
— Харесва ли ти?
— Помага ми да си плащам сметките. Не е най-вълнуващата работа на света, но пък е на хубаво място.
— Красиво е тук. Разбирам защо си се преселил в това градче.
— Има си и плюсове, и минуси. Тук понякога се поддаваш на заблудата, че си откъснат от напрежението и бедствията на широкия свят.