Малката стопанка на голямата къща
- Автор: Лондон Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката стопанка на голямата къща». Краткое содержание книги:
По-сетне, когато Паола бе свирила достатъчно Дебюси, за да даде материал на Терънс и Аарън за нова схватка, на Греъм се удаде в продължение на няколко вълнуващи минути да поговори е нея за музика. Тя се оказа такава задълбочена познавачка на философията на музиката, че той неусетно се увлече да й излага собствената си любима теория.
— И тъй — заключи той, — били са необходими близо три хиляди години, за да може музиката да окаже истинското си психическо въздействие върху духа на западния човек. Дебюси, повече от всеки свой предшественик, достигна онова ведро спокойствие, което поражда размисъл и идеи и което е било така характерно, да речем, за епохата на Питагор…
Тук Паола прекъсна разсъжденията му, като повика е очи Терънс и Аарън от бойното им поле край прозореца.
— Е, та какво от това? — продължаваше да пита Терънс, когато двамата се приближиха. — Опитайте се, Аарън, опитайте се да намерите една думичка от разсъжденията на Бергсон за музиката, която да е по-ясна от онова, което е казал в своята „Философия на смеха“, която изобщо съвсем не е ясна.
— О, послушайте! — възкликна Паола и очите и заблестяха. — Сред нас се появи нов пророк. Изслушайте мистър Греъм. Той е достоен за шпагата ви, достоен е за шпагата и на двама ви. Съгласен е с вас, че музиката е убежище от кръвта, от желязото, от дрязгите на ежедневието. Съгласен е, че слабите души, чувствителните души, възвишените души бягат от грубия и суров свят в опияняващите мечти на надземното царство на ритъма и звука…
— Атавизъм! — изпухтя Аарън Хенкок. — Пещерните хора, маймуноподобните и блатните прадеди на Терънс също са правили това…
— Но чакайте — настояваше Паола, — той е дошъл до тези изводи въз основа на собствени преживявания и умозаключения. И в това отношение той коренно се различава от вас, Аарън. Той цитира мисълта на Патър, че „всяко изкуство се стреми към музиката…“
— Чиста праисторическа и микроорганическа химия — намеси се Аарън. — Това са реакциите на клетъчните елементи срещу тласкащите към мелодичен ритъм вълни на слънчевата светлина, основата на всички народни песни и джазови мелодии. Точно тук свършва омагьосаният кръг на Терънс и всичките му празни теории изгубват целия си смисъл. А сега чуйте какво ще ви кажа…
— Но почакайте — помоли Паола. — Мистър Греъм изтъква, че английският пуританизъм е сковавал музиката, истинската музика, в продължение на векове…
— Вярно е — съгласи се Терънс.
— И че Англия се е върнала към чувственото удоволствие от ритъма чрез стиховете на Милтън и Шели…
— Който е бил метафизик — прекъсна я Аарън.
— Лиричен метафизик — определи веднага Терънс. — Това поне трябва да признаете, Аарън.
— Ами Суинбърн? — запита Аарън с многозначителен тон, който говореше за предишни спорове.
— Той твърди, че Офенбах е предтечата на Артър Съливън — извика войнствено Паола. — И че Аубър е предтечата на Офенбах. А колкото се отнася до Вагнер, попитайте го, само го попитайте…
И тя се измъкна, като остави Греъм на съдбата му. Той я проследи с поглед, любувайки се на грациозните движения на колената й, с които приповдигаше диплите на роклята си, докато прекосяваше стаята, за да отиде при мисис Мейсън и да подреди партиите за бридж. Той едва чуваше думите на Терънс:
— Всички са съгласни, че музиката е основата на вдъхновението на всички изкуства в древна Гърция…
По-късно, когато двамата мъдреци се бяха унесли в разгорещен спор относно това дали Берлиоз или Бетховен отразява по-дълбок интелект в произведенията си, Греъм успя да избяга. Целта му явно беше да намери отново домакинята. Но тя се беше присъединила към две от девойките, с които тайничко си шепнеше и се кискаше в едно от големите кресла, и тъй като повечето от гостите се бяха увлекли в игра на бридж, Греъм се озова срещу една група, съставена от Дик Форест, мистър Уомбълд, Дар Хиал и кореспондента на „Скотовъден вестник“.
— Съжалявам, че няма да можете да дойдете с мене — казваше Дик на кореспондента. — Това щеше да ви забави само един ден. Щях да ви заведа утре.
— И аз съжалявам — отговори събеседникът му. — Трябва обаче да побързам за Санта Роза. Бърбанк обеща да ми отдели почти цяла сутрин, а вие знаете какво значи това. От друга страна, нашият вестник би се радвал да помести материал за вашия експеримент. Не можете ли да го изложите — в общи черти? Накратко, съвсем накратко? Ето и мистър Греъм. Сигурен съм, че и за него ще е интересно.