Да яздиш диво пони
- Автор: Олдридж Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Абаджиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Да яздиш диво пони». Краткое содержание книги:
Джеймс Олдридж е автор и на много книги за възрастни, повечето от които са преведени на български.
— Къде е понито, мистър Куейл? — сърдито попита съдията.
— Момент! Искам да се спра на няколко факта и моля да бъда изслушан внимателно. Имаме едно пони и двама души, претендиращи за собственост върху него. Дали понито е Бо, понито на мистър Еър, или пък е Таф, понито на Скот Пири? Ето тук е въпросът и той трябва да се разреши по законен път при равни пред закона страни. Мистър Елисън можеше да подаде оплакване срещу Скот Пири, вместо да си служи с такива непочтени…
— Мистър Куейл! — прекъсна го съдията.
— Добре, няма да повтарям. Но човек с положението на Елисън Еър можеше да постъпи по-доблестно, като подадеше оплакване срещу момчето. А той стои, наблюдава и оказва съдействие на съдебното му преследване.
— Възразявам решително с всичките си права, дадени ми от закона! — изрекоха на един дъх розовите устни на мистър Страп. — Пред очите на мистър Еър е била нещастната му дъщеря!
Татко се обърна ядосано към него.
— А нещастието на момчето? — попита той със стиснати зъби. — Това обвинение го измъчва още от самото начало! Не малката мис Еър е дадена под съд! А едно босоного тринадесетгодишно момче, което вие обвинявате. Това не е ли нещастие? За него не е ли било нещастие, когато е загубило понито си? Да цитирам ли на съда Шайлък — за чувството на болка и несправедливост?
— Изложете становището си докрай — рязко каза съдията, за да спре баща ми, който все повече се разпалваше.
— Становището ми е ясно — каза татко, погледна към съдиите и право в Елисън Еър. — Предлагам на ищеца да прекрати делото, заведено срещу Скот Пири, без каквито и да било последствия. След това, ако мистър Елисън Еър желае, може да подаде оплакване срещу моя довереник, но не да го изправя пред съда като престъпник. Нека използва закона, щом желае, но без каквито и да опити да изкара момчето крадец, само и само да си върне понито.
— Но моля ви! Моля ви!
— Нека докаже чие е понито — продължи татко, гледайки Страп право в очите. — Да предостави на съда да реши дали въпросното пони е Бо. Или е Таф. А ако обвинителите продължават тази игра на приписване на вина на момчето, така ще разпределя вината, че ще бъдат въвлечени и много други хора…
— Но къде е понито? — настоя отново съдията.
— Да, ваша милост — каза Страп. — Държа понито да бъде предадено!
— На кого? — попита татко. — На мистър Еър? Или на сержант Колинз? И двамата показаха, че предварително са решили за себе си чие е въпросното пони. Не, не, моля ви…
— Уважаеми съдии! Колегата преднамерено не представя доказателства! — каза Страп.
— Какви доказателства? Докажете, ако можете, чие е понито и тогава ме обвинявайте във въздържане от представяне на доказателства. Откъде знаете, сър, че понито, което имаме, е именно въпросното пони? Докажете, че е то!
— Моля ви, господа, моля ви! — намеси се съдията, тъй като татко и Страп вече си крещяха един на друг в лицето. — Не може така. Седнете и двамата.
— Ще стана прав, за да кажа заключителното си слово — каза татко. — Настоявате да спра ли, ваша милост?
— Настоявам с колегата ви да се държите както се полага — рече съдията.
— Но, ваша милост, аз настоявам: колегата се въздържа от даване на доказателства!
— Можете да си го повтаряте колкото искате — отговори татко, — но аз няма да позволя да ви се предостави въпросното пони, тъй като от обвинението излиза, че момчето е откраднало собственото си пони. Скоти винаги е имал пони. И сега си го има. Понито си е негово. И в това няма нищо престъпно. И нито един порядъчен съд не би се опитвал да го изкара престъпление.
Чух как Страп въздъхна — беше разбрал, че е победен.
— Ще повторя още веднъж — каза татко, също чул тази въздишка. — Предлагам искът да бъде оттеглен. Приканвам мистър Елисън Еър, който присъства в залата, да подаде оплакване — има най-различни начини, по които може да го направи — срещу моя довереник и в него да е посочен истинският спорен въпрос, който — настоявам! — е: чие е понито у довереника ми? Бо, собственост на мистър Еър? Или Таф, собственост на самото момче.
Видях как Елисън Еър с очи, уши, нос и гримаси се мъчеше да подскаже отговора на Страп: „Да, да, действай! Веднъж да доведат понито!“.
— Мистър Страп? — уморено попита съдията. — Имате ли някакви забележки във връзка с предложението на мистър Куейл?