Мъжът на моите мечти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: sherring cross #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъжът на моите мечти». Краткое содержание книги:
Предрешен като слугата Джефрис, за да избегне смъртоносен дуел с най-добрия си приятел, Амброуз е омагьосан, но и разярен от дръзката червенокоска, домогваща се до дворянската му титла. Без да разкрива истинската си самоличност, младият дук решава да осуети плановете на Мегън, но дори не предполага, че чаровната користолюбка ще се окаже единствената жена, за която самият той ще мечтае да се ожени.
— Не желая да чакам по-приличен час. Искам да отида на езда още сега. Отвори проклетата врата.
— Настояваш ли?
— Не казах ли тъкмо това? — изстреля тя собствените му думи от преди малко.
— Много добре, сама си го изпроси.
Мегън предпазливо вдигна поглед към прозореца, но Девлин вече го нямаше. Тя прехапа устни и се намръщи. Не, той не би сторил това, което означаваха думите „сама си го изпроси“, нали?
Не би се осмелил… Но за по-сигурно Мегън се провикна през прозореца:
— Не смей да отваряш вратата без да си се облякъл, Девлин Джефрис. В противен случай ще се развикам и тогава ще трябва да се разправяш с дотичалите слуги и с баща ми.
След това предупреждение тя доволно се отправи към входната врата на конюшнята. Сигурно наистина бе успяла да предотврати намеренията му, защото й се наложи да чака цели пет минути, преди вратата най-сетне да се отвори. Но той не беше взел предупреждението й кой знае колко присърце. Явно се бе забавил само за да запали в тъмната като в рог конюшня фенера, който сега държеше в ръка. Защото „облеклото“ му се състоеше само от панталони и ботуши.
Беше й се подчинил само отчасти. С порозовели бузи, Мегън се шмугна покрай него и отиде право при обора на Сър Амброуз. Прекалено наивно бе да се надява, че Девлин просто ще си легне отново и ще я остави на мира. Той не го и стори.
— Някой би трябвало да те научи на малко приличие, учтивост и разум.
Порицание, и то от един коняр! Безочието на този човек надминаваше всякакви граници.
— Какво общо има разумът? — попита тя без да се обръща към него, признавайки си наум, че по отношение на приличието и учтивостта може би имаше какво още да се желае от нея. — Исках да отида на езда. И ти нямаше право да ми пречиш.
— Все още бих могъл да ти попреча — изръмжа Девлин зад гърба й. — Не е нормално да вдигнеш някого от дълбок сън и на всичко отгоре да го критикуваш, че не си върши работата. Ако имаше разум, той би ти подсказал, че това няма да ти се размине току-така.
Мегън, която тъкмо бе протегнала ръка към седлото на Сър Амброуз, застина. Сърцето й обаче заподскача трескаво.
— По-добре стой настрана от мен, Девлин. — Току-що за пръв път го бе нарекла с малкото му име и и двамата си дадоха сметка за това, едновременно. — Исках да кажа, господин Джефрис — побърза да се поправи тя.
— Официалностите помежду ни вече са малко неуместни, не мислиш ли? — попита той. В гласа му отново имаше насмешка.
Мегън се залови да подготвя Сър Амброуз за езда.
— Не, не мисля.
След кратка пауза Девлин каза:
— Дори след като стоях гол пред очите ти?
Тя се завъртя, прониза го с унищожителен поглед и възкликна:
— Аз не гледах!
— Но искаше да гледаш.
Мегън не отвърна нищо; просто се върна към заниманието си. Той се изсмя на нейното безмълвие и на съпровождащото го изчервяване.
— Съжалявам, че трябваше да те обезпокоя, но сега вече можеш да се върнеш в леглото.
Твърдостта в тона й върна недоволството в неговия.
— Където самата ти би трябвало да се намираш… в собственото си легло, имам предвид. Не ти е работа да яздиш толкова рано.
— Това кога ще яздя не е твоя работа, господин Джефрис — изтъкна тя.
— Моя е, когато събуждаш и мен. — Сетне Девлин въздъхна. — Ако толкова настояваш на това безумие, ще дойда с теб.
Думите му я сепнаха и Мегън го погледна с вдигнати вежди,
— Защо?
— В околността се навърта разбойник. Никой ли не ти е казал?
— Аз не нося в себе си пари.
Странната й логика го накара да се ухили.
— И смяташ, че той не би открил у теб нищо друго, което да си струва да бъде отнето? Аз на негово място бих.
Намекът никак не й хареса.
— Може и да е рано, но докато изляза от имението, слънцето вече ще се е показало.
— Едва-едва.
Тя пренебрегна забележката му.
— Ако отивах на нощна езда, можеше и да се разтревожа, но не и…
— Нощна езда? — втрещено извика Девлин. — Мили боже, имаш ли въобще някакъв разум, та да рискуваш така главата си, да не говорим за проклетото си целомъдрие?!
Мегън бе твърдо решена да не изпада в ярост, затова каза бавно:
— Това е една много тиха и спокойна енория.
— На мен ли го казваш — изсумтя той недоволно.
— Напълно безопасно е да яздя нощем, когато ми се прииска. Или поне беше, преди този разбойник да реши да безчинства из нашите земи. Но откакто се е появил, не съм излизала нощем, защото противно на твоето убеждение, не съм глупачка… Но защо, по дяволите, изобщо трябва да ти давам обяснения? Ти не си ми пазач, господин Джефрис.
— И благодаря на бога, че не съм.
Очите й се присвиха. Беше невъзможно да сдържа гнева си в присъствието на този мъж. Не знаеше защо въобще си бе направила труда да се опитва.