Мъжът на моите мечти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: sherring cross #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъжът на моите мечти». Краткое содержание книги:
Предрешен като слугата Джефрис, за да избегне смъртоносен дуел с най-добрия си приятел, Амброуз е омагьосан, но и разярен от дръзката червенокоска, домогваща се до дворянската му титла. Без да разкрива истинската си самоличност, младият дук решава да осуети плановете на Мегън, но дори не предполага, че чаровната користолюбка ще се окаже единствената жена, за която самият той ще мечтае да се ожени.
— Напълно си права. Може би за всичко е виновна титлата му. И друг път са ставали такива неща.
— Би трябвало да забранят титлите със закон — изръмжа Мегън.
Тифани не отвърна нищо. Чакаше. След миг очакванията й се оправдаха — Мегън се разсмя.
— Не мога да повярвам, че изтърсих подобно нещо — каза тя, като все още тихичко се смееше.
— И аз не мога, макар че съм съгласна с теб.
Мегън отново избухна в смях.
— Престани или ще събудя майка ти със смеха си. — ифани стана сериозна.
— Вярно е. Властта и богатството наистина развалят хората, а Сейнт Джеймз притежава и двете в огромни количества. Жалко. Може би ако беше един обеднял дук, щеше да има повече достойнство.
— Да, и да търси отчаяно богата наследница, каквато аз определено не съм.
Тифани въздъхна.
— Е, сега всичко това е без значение. Надявам се поне, че оттук насетне ще вършиш нещата в правилната поредност.
— Имаш предвид, че трябва първо да се запозная с мъжа?
— Да, и това, но преди всичко — първо да се влюбиш в него. Наистина, това е начинът, по който стават тези неща, повярвай ми.
— Знам — отговори Мегън. — Само че това не ми гарантира титлата.
Думите й не изненадаха Тифани кой знае колко. Понякога Мегън можеше да бъде изключително дебелоглава и твърдолинейна. Всъщност, в повечето случаи.
— Значи продължаваш да искаш титла?
Мегън вдигна рамене обезсърчено.
— Не знам… Не, не е вярно. Знам. Все още искам да натрия носа на лейди О, а не бих могла да го направя без съпруг с титла, така че, струва ми се, предпочитам да имам такава. Но просто няма да залагам прекалено много на това.
Тифани прехапа устни.
— Звучиш ми така, сякаш се предаваш още преди играта да е започнала.
— Просто от сега нататък ще бъда по-голяма реалистка.
— Реалистка? Искаш ли наистина да поговорим реалистично? Забрави ли, че ти всъщност постигна целта си — е, поне половината от нея?
Мегън се намръщи.
— Какво искаш да кажеш?
— Първата част от плана беше да привлечеш интереса на дук Ротстън. И ти го направи, че и нещо повече. Не е твоя вината, че той се оказа долен негодник, склонен да отправя безсрамни, вместо почтени предложения. Ти все пак привлече вниманието му, Мег.
— Е, да.
— На твое място не бих се тревожила толкова много за тази проклета титла. В Лондон ще можеш да избираш между десетки други благородници. Но първо се запознай с тях, после прецени в кой точно ще се влюбиш и просто го направи; освен ако първо не се влюбиш, защото това предопределя нещата. Тази възможност винаги съществува и, честно казано, горещо ти я препоръчвам.
— Естествено, само че няма чак толкова много мъже, които да са прекрасни като твоя Тайлър.
— Вярно е, но ти забравяш, че аз се влюбих в Тайлър още преди да разбера колко е прекрасен. Ако трябва да бъда точна, влюбих се в него още щом го зърнах. Просто имах късмет, че той наистина се оказа чудесен, но не мисля, че би било от значение, ако имаше някоя и друга лоша черта. Когато сърцето направи своя избор, си принудена да приемеш и доброто, и лошото.
— Това не ми звучи много окуражително, Тиф. Напротив, само затвърждава първоначалното ми убеждение, че е по-добре първо да избера мъжа с разума си, а после да оставя любовта да си свърши работата.
— Както искаш. Само че се погрижи първо да се запознаеш с него, за да не си загубиш времето с още някой мръсник. А също така се погрижи да се влюбиш в него, преди да склониш да му станеш съпруга. Поне с това си съгласна, нали?
— Напълно. Само че… Колко време ще ми е необходимо, за да се влюбя, според теб?
Тифани отчаяно завъртя очи.
— Откъде да знам? Та аз се влюбих от пръв поглед!
18
Мегън с почуда установи, че изпитва огромно нетърпение да се прибере час по-скоро в къщи. А щом стигна до имението, тя осъзна вече с искрено изумление, че копнее не толкова да поздрави баща си, колкото да се втурне направо към конюшнята. Вероятно ми е липсвал Сър Амброуз, предположи Мегън. Обичайната утринна езда наистина й бе липсвала. Но това едва ли обясняваше този неустоим импулс, още повече, че бе отсъствала от дома само четири дни.
А и друг път се беше случвало да отсъства от къщи. Например, при онова пътуване до Кент заради подаръка за дванадесетия й рожден ден — не можеше ли още тогава да разбере какъв отвратителен мъж е дукът? — както и няколкото пъти, когато бе ходила на пазар в градове, предлагащи по-голямо изобилие на стоки от Тийдейл. При всички тези пътешествия я придружаваше баща й — може би в това бе разликата? Но вътрешното „аз“ на Мегън беше на друго мнение.