Мъжът на моите мечти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: sherring cross #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъжът на моите мечти». Краткое содержание книги:
Предрешен като слугата Джефрис, за да избегне смъртоносен дуел с най-добрия си приятел, Амброуз е омагьосан, но и разярен от дръзката червенокоска, домогваща се до дворянската му титла. Без да разкрива истинската си самоличност, младият дук решава да осуети плановете на Мегън, но дори не предполага, че чаровната користолюбка ще се окаже единствената жена, за която самият той ще мечтае да се ожени.
— Е, какво чакаш още, Джефрис? Заведи ме у дома. Или може би възнамеряваш да стоиш тук цяла сутрин и да ме обсипваш с оскърбления?
Още преди да довърши, тя се смути от свадливия си тон. На всичко отгоре веднага си припомни, че Девлин никога не е подминавал подобно поведение от нейна страна, без да си го върне тъпкано. И Девлин стори точно това.
— Някой наистина трябва хубаво да те нацелува, зверче — заяви той нахално, като подкара Цезар съвсем бавно по пътя. — Твоят дук не успя ли?
Саркастичният му тон я разяри, а темата я накара да изпъшка наум. Първата реакция на Мегън бе да защити Сейнт Джеймз срещу оскърбителните му нападки, защото за нея това вече се беше превърнало в навик. Но тя се овладя навреме. Никога повече нямаше да защитава този отблъскващ негодник.
Отдавна знаеше, че ще се стигне и до този въпрос. Единственото, което я изненада, бе че Девлин не бе споменал дук Ротстън по-рано.
Запита се дали не би могла да се изплъзне с едно простичко „не“. Дори се опита. Но беше безполезно.
— Може би и с него си се държала като надуто малко зверче, точно както се държиш с мен?
Нима Девлин наистина гледаше на нея по този начин? Мегън действително се беше държала рязко с Амброуз Сейнт Джеймз. Ами ако той просто бе решил да й го върне, както толкова често правеше Девлин? Но какво от това? Престорено или естествено, поведението на дука я беше засегнало дълбоко и бе сложило край на стремежите й да стане дукеса.
— Онова, което се случи, не е твоя работа — каза тя.
— Нима? След като ми проглуши ушите с твоя дук? Дори не си го срещнала, нали?
— Срещнах го — троснато отвърна Мегън.
— Тогава явно не си успяла да привлечеш интереса му. Нищо чудно — с тази твоя ужасяваща коса.
Тя се вцепени.
— Нищо ми няма на косата, Девлин Джефрис!
— Естествено, че й има. Червена е.
— Не съм забелязала на теб това да ти е попречило да ме желаеш.
— Не забравяй, че аз съм само един прост коняр, така че не се броя. Но нима наистина смяташ, че един дук, който постоянно е в центъра на общественото внимание, би се оженил за жена с възможно най-немодерния цвят коса? Приятелите му никога не биха му простили това, зверче.
Мегън не отвърна нищо. Не каза нищо повече. Скованото й тяло не се отпусна ни най-малко.
След близо петминутно мълчание Девлин най-после се реши да попита колебливо:
— Оскърбих ли те?
— Има ли някакво значение за теб?
— Би могло да има. — Тя изсумтя презрително, затова той добави: — Не искам да те разплаквам, Мегън.
— Защо? Това би било още един повод да ми се подиграваш.
— Глупости. Ти беше разярена като тигрица. Защо изведнъж се промени? Божичко, нали не си чак толкова чувствителна по въпроса за проклетата си коса? О, а да не би твоят дук също да е направил някоя забележка по този повод? Затова ли си толкова докачлива по…
— Не съм докачлива, нито пък той е споменавал нещо за косата ми. Само ти можеш да бъдеш такъв грубиян.
— Определено си докачлива, а и не си права. Обноските ми са безупречни.
— Обноските ти са отвратителни.
— Нима не виждаш, че дори не те докосвам? — попита той напълно сериозно.
— Това означава ли, че ако имаше лоши обноски, щеше да ме докоснеш?
— Именно.
— Тогава позволи ми да изредя всички ония случаи, в които не си се държал толкова безупречно.
— Недей — предупредително каза Девлин. — Иначе към тези случаи може да се прибави още един. Да се върнем на твоя дук…
— Божичко, няма да престанеш, докато не чуеш всичко, нали? Добре, Девлин, Амброуз Сейнт Джеймз се оказа точно такъв, какъвто ти ми го описа и аз се надявам никога повече да не го видя. Сега доволен ли си?
— Никога повече да не го видиш? — изтърси смаяно той. — Само защото се е държал малко невъзпитано? Какво значение има това за теб? Ти се интересуваше от титлата, не от човека. А, и да не забравяме за конюшнята. Ти си дяволски силно влюбена в неговата конюшня.
Гласът му бе изпълнен с толкова негодувание, че Мегън отново се извърна към него и се взря изумено в лицето му. Този негов гняв беше напълно необясним.
— Би било хубаво да получа титлата — безстрастно каза тя. — Но тя не беше чак толкова важна, колкото предполагаш. Не, в никакъв случай. Възнамерявам да бъда влюбена в човека, за когото ще се омъжа, или поне да го харесвам достатъчно, за да съм сигурна, че ще мога да го обикна.
— Не бях останал с такова впечатление — измънка Девлин с тон, в който определено прозвуча обвинителна нотка.
Мегън сви рамене с безразличие.
— Впечатленията, които оставям у теб, Джефрис, обикновено са предизвикани от собственото ти поведение. Все едно, Сейнт Джеймз не става. Никога не съм срещала по-голям грубиян — като изключим теб.