Джулия
- Автор: Страуб Питер
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джулия». Краткое содержание книги:
Каква глупост, каза си Лили, като пристъпи към вратата. Тогава именно, в зеления правоъгълник на един от френските прозорци, които гледаха към градината, видя да се появява лицето на Магнус.
Остана за миг прикована на място, после побърза да отстъпи към тротоара, без да изпуска Магнус от очи. Със странно движеща се уста, той напразно дърпаше дръжката. После, пред ужасените очи на Лили, извади от портфейла си някаква карта и я плъзна в процепа на нивото на заключалката. Направи с нея бързо вертикално движение и френският прозорец се отвори. Магнус влезе в къщата. Лили си тръгна. Не можеше да понесе повече да гледа.
6
Магнус влезе в светлата, обляна от слънце трапезария, и наостри уши. Някъде в празната къща се чу щракване на ключ, последвано от леко бръмчене на машина. С несръчен жест Магнус прибра кредитната карта в портфейла си. Направи една крачка, носле отново спря, като дебнещо животно. Бръмченето може би идваше от неговата глава. Не му се събираха повече от седем или осем часа сън за цялата седмица, беше само на уиски и непрекъснато освобождаваше адреналин, представяйки си сцени с Джулия. Спеше на бюрото си между посещенията на двама клиенти или на пейките в парковете. Веднъж бе задрямал в един храсталак, докато наблюдаваше прозорците на Джулия. Представяше си, че я бие, че се люби с нея, че я събужда един час преди зазоряване и настойчиво й говори. Както много мъже със стадно чувство, Магнус изпитваше ужас от самотата. През миналата седмица на няколко пъти, докато обикаляше из къщата с бутилка в ръка, му се бе случило да говори на Джулия толкова сериозно, толкова разпалено, сякаш я вижда пред себе си като призрак. На два пъти бе чул как тя изкрещява името му, от болка или от объркване и беше тичал, залитайки, чак до къщата на Илчестър Плейс. Не знаеше какво очаква да намери там — освен ако Джулия не беше в прегръдките на Марк, защитавайки се диво миг преди да му се отдаде. Тази сцена спохождаше също и сънищата му и тогава той се събуждаше с разтуптяно сърце. Беше започнал отново да мастурбира, което не беше нравил от времето на юношеството си. Имаше любовница на не повече от пет минути от къщи — една стара клиентка, която живееше в Хамърсмиг, и една друга, намираща се не по-далече, чийто съпруг беше в затвора; но Магнус знаеше, че ходи при тях преди всичко защото ги плашеше; те представляваха само временна алтернатива. Без Джулия не му бяха твърде от полза. Тогава започна да обикаля нощем около тази къща, воден от гнева си и натрапчивите си мисли, които уискито никак не бе уталожило, и с единственото намерение да каже на Джулия думите, които му идваха така лесно, когато беше сам. По телефона не можеше да се контролира — тя изглеждаше толкова надменна и безсрамна, толкова бързаше да затвори, че това го вбесяваше.
Споменът за този гняв и престорено студеният тон на Джулия, който го бе причинил, помогна мигновено на Магнус да успокои опасенията си. Фактът, че сред всички къщи в Лондон, Джулия бе избрала точно тази, беше почти достатъчен, за да го накара да повярва в мистичните бръщолевения на Лили. Къщата на Илчестър Плейс, 25 разбуждаше у него прекалено натрапчиви спомени, за да свикне с идеята, че Джулия живее тук. Дори след всичките тези години миналото се събуждаше при твърде нещастни обстоятелства.
Би трябвало да изгоря тази къща до проклетите й основи, помисли Магнус. Тази мисъл като че ли му вдъхна кураж и той обиколи трапезарията, разглеждайки предметите в нея. Нямаше да допусне това място да го смути. Днес беше тук посред бял ден, а не както в предишните случаи, или когато, сгушен в градината, чукаше по прозорците преди да опита да се промъкне в къщата. Тогава къщата сякаш го удряше физически — само така можеше да опише чувството, което изпитваше.
Магнус извади плоско шише уиски от джоба си и отпи солидна глътка, преди да влезне в дневната. Забеляза, че се поти; разхлаби вратовръзката и изтри с кърпа челото си. Навремето къщата не беше толкова топла, дори бе по-скоро студена. А да, бяха сложили тези ужасни акумулиращи радиатори. Топлината беше неприятна, потискаща. Магнус издърпа връзката си и я натъпка в един от джобовете.
Извика Джулия по име. Като не получи отговор, той се облегна на напълненото с дреб канапе и отново измуча името й, после изруга, но в отговор се чуваше само лекото бръмчене, идващо някъде от къщата. Погледна към стълбата и за момент му се стори, че вижда двойно и се опита да се съвземе. Затвори за миг очи и ги отвори отново: разбира се мебелировката беше изцяло променена! Навремето тази стая беше по-весела, с опънат сатен по стените. Възможно ли беше? Във всеки случай приличаше съвсем на сатен. Чаршафите също бяха от сатен и от коприна. Имаше малки удобни канапета, цветни картини по стените. Всъщност стаята изглеждаше много по-голяма, отколкото сега. Всичко се смалява, когато остаряваш. По нищо не прилича на стаята, в която идвах преди години — тогава атмосферата тук беше весела и безгрижна, може би малко глупава. И ние всички, млади и глупави, каквито бяхме, бързахме насам. След Кембридж къщата го привличаше с волната си атмосфера, с вечната си карнавална обстановка и с тази свобода на нравите, която той тогава смяташе за типично американска. Това всъщност ни най-малко не намаляваше очарованието на домакинята на къщата. Все още виждаше как Хедър Ръдж се появява на вратата, с шейкър в ръка и с цигара в прелестната си уста. Точно това той искаше да попречи на Джулия да узнае. А също така трябваше да избягва да мисли за него. Магнус стана и отиде в кухнята.