Джулия
- Автор: Страуб Питер
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джулия». Краткое содержание книги:
И тук всичко се беше променило. Всичко беше бяло, като в болница. Магнус отвори наслуки няколко шкафа. Бутилки минерална вода, чинии, чаши. Едно чекмедже с нови, блестящи, сребърни прибори. Отстрани на мивката откри няколко бутилки уиски. С малцово уиски, което я беше научил да харесва. Той докосна бутилките. В известен смисъл те го успокояваха.
Би трябвало да е мъртва сега… В този момент в съзнанието му настъпи смут, защото му се стори, че помисли това за Джулия. Страхът, който изпита през нощта, когато счупи вазата, го обзе отново. Не, разбира се, другата беше мъртва, не Джулия. Трябва да е умряла в онова място, където я затвориха. Каква слаба и глупава жена. В продължение на години той й изпращаше пари. Без съмнение и други мъже бяха правили същото. Тя смяташе, че има еднакви права върху всички тях. Магнус блъсна силно вратата на шкафчето за напитки, като се надяваше, че е обелил мазилката или е повредил ключалката. От кухнята тръгна с вълчи стъпки към банята на приземния етаж. Почувства някакво присъствие и се спря на прага. Вместо да се обърне, погледна в оцветените в розово огледала и забеляза движение точно на границата на зрителното си поле. Беше пиян. Нямаше нищо страшно. Главата му сякаш бръмчеше в съзвучие с едно по-дълбоко трептене. Отпи още една глътка от плоското шише, докато се гледаше в огледалата. Пак забеляза онова неуловимо движение. „Досаждам ти“ — промърмори Магнус. Сивите му гъсти коси падаха на челото, костюмът му беше мръсен и смачкан. Разреса се с пръсти.
— Ти не си там — каза той на висок глас. — Върви на майната си!
От какво се беше уплашил толкова първата нощ, когато влезе в градината? Беше пил по-малко онази вечер и искаше насила да вразуми замъгленото съзнание на Джулия, а също — да седне за малко в тази къща и да вдиша въздуха й. Беше вдигнал вазата, за да помирише цветята. Къщата представляваше силно опъната мрежа от шумове, нито един от които не беше различим. Все пак струваше му се, че чува Джулия да крачи на първия етаж и да си говори сама. После, в началото много бавно, почти плахо, в него се роди усещането, че е наблюдаван, сякаш от някакво малко животно. Усещането, че ви гледат някакви очи. Неподвластно на разума, това чувство се засили. Мишката стана тигър, нещо зловещо, грамадно и диво. Никога в живота си не беше изпитвал такъв ужас. И отчаянието беше толкова голямо, колкото и страхът: абсолютно и непоправимо отчаяние. Държеше вазата с две ръце и се страхуваше да се обърне, сигурен, че нещо отвратително се спотайва зад него. Смъртта на Кейт — този миг, който го преследваше и беше готов всеки момент да го погълне. Обхвана го непоносимо главоболие. Нещо се нахвърли върху него и той хвърли вазата на земята като вдигна ужасен шум; после, без да се обръща, избяга през градината.
— Върви на майната си! — повтори и тръгна към стълбата.
Ако Марк беше горе, той… щеше да го удуши. Магнус постави крак на първото стъпало. Горе имаше нещо. Толкова му беше горещо, че цялото тяло го сърбеше.
Отстъпи една крачка и се върна на мокета. Веднага напрежението отслабна. Дори бръмченето в главата му намаля. Горе беше пълно с шумове. Бързи, неспокойни докосвания. По причини, които оставаха напълно загадъчни, те представляваха страшна опасност за него. Отново сложи крак на стъпалото и почувства, че атмосферата става заплашителна. Железен обръч стегна челото му; напразно се опитваше да поеме дълбоко въздух.