Джулия
- Автор: Страуб Питер
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джулия». Краткое содержание книги:
Докато слизаше по няколкото стъпала към цветните градини, Лили видя как едно малко, русо момиче стана от пейката, където възрастни хора се приличаха на слънце, и изтича в посоката, която тя възнамеряваше да избере. След няколко метра момичето забави ход. Какво хубаво дете с походка на възрастен. Дори приличаше малко на Кейт, поне в гръб Лили осъзна, че широкият й панталон с ластик в талията, каквито носеха децата преди двадесет и пет години, я правеше по-възрастна. Можеше да се помисли, че момиченцето води Лили към дома на Джулия. От време на време тя подскачаше, после забавяше крачка, почти спираше, така че винаги поддържаше същата дистанция помежду им — като че ли я водеха с каишка.
Когато стигна до площадката за игра, момиченцето изчезна. Лили се спря слисана. Тя претърси с поглед купчините пясък, люлките и другите уреди, поставени на сянка под дърветата, но не забеляза никакъв отблясък от тези руси коси, толкова приличащи на косата на Кейт. От лявата страна на тревата видя само три малки деца, които хленчеха, но нито едно от тях не беше малката блондинка.
Лили се огледа за последен път около себе си, после повдигна рамене и щеше да тръгне, когато почувства кръвта да се смразява във вените й. Току-що беше забелязала, дори в този момент гледаше към профила й, една доста възрастна и по-скоро дебела жена, седнала на зелена пейка. Беше Роза Флъд. Намираше се вдясно и доста далече и гледаше пред себе си, застинала абсолютно неподвижно. Носеше грозното пардесю от туид, което Лили бе видяла вечерта на последната сбирка. Лили се обърна бавно в тази посока. Стомахът й се беше свил и чувстваше бодежи в крайчеца на пръстите си. Беше неспособна да произнесе звук.
С цената на огромно усилие на волята Лили извърна поглед от мисис Флъд и погледна отново към детския ъгъл.
Децата продължаваха да играят в пясъка, предимно на четири крака, и ясните им звънки гласове стигаха чак до нея. Отново обърна глава към пейката: беше празна. Роза Флъд бе изчезнала, както малкото русо момиченце.
Лили почувства как дробовете й се изпълват с въздух, като че ли беше спряла да диша в продължение на минути. Спомни си, че се намира на обществено място, изправи се и прекара ръка през косата си. Отново погледна пейката. Никой не седеше там. Нямаше дори следа от стара, тъжна и посивяла дама. Разбира се, след като там въобще не е имало никой. Колко смайващо, каза си Лили. Да получи халюцинация, точно когато се канеше да проповядва разум на Джулия! Някой по-неуравновесен от нея щеше веднага да приеме привиденията на Джулия, предавайки се по този начин на нереалното. Лили си позволи една усмивка при мисълта за реакцията на мис Пинър и мис Тут пред „възкръсването“ на мисис Флъд. После се запита какво точно беше видяла мис Пинър в банята през онази страшна нощ. Обеща си в никакъв случай да не заговаря на тази тема пред Джулия. Намираше се в известен смисъл в помещението на свещеник, който трябва да се покаже резервиран по отношение на чудесата пред някой прекалено упорит новопокръстен.
Лили бе възвърнала самообладанието си — всъщност почти. Каква странна случка, все пак… отвратителна — това беше точната дума. Погледна за последен път към пейката — празна — и пое по пътя си със сигурна крачка.
Като пристигна на ъгъла на Илчестър Плейс, Лили спря за миг, за да сложи ред в мислите си. Все още не знаеше какво точно щеше да каже на Джулия, но имаше нужда непременно от лост, с който буквално да я изтръгне от тази къща. Може би Магнус? Някоя замаскирана заплаха… да остави да се изплъзне думата „болница“ в подходящ момент… Лили пое дълбоко дъх, вкусвайки необичайната сладост от това съучастничество и властта, която то й даваше.
Вдигна очи към прозорците, които смяташе, че са на стаята на Джулия. Къщата й се стори изоставена. Отново евтина романтика, каза си Лили — тази проклета халюцинация все пак я бе разтърсила. Страничните прозорци частично откриваха гледка към дневната: половината, която можеше да види, бе при всички случаи празна. Като застане точно пред къщата, можеше да види целия приземен етаж — и, ако пердетата бяха спуснати, това несъмнено щеше да означава, че Джулия си е вкъщи. Лили чувстваше необяснимо нежелание да се впусне в този кръстоносен поход.
Тя направи десетина крачки напред и през прозорците на дневната забеляза правоъгълните очертания на искрящо зелената градина. Би трябвало вече да е позвънила. Откъде тази съпротива? Един стар спомен изникна в съзнанието й и асоциацията се избистри: мисис Уотъруокс на едно коктейл-парти преди войната. Жена на министър, грамадна, внушителна, разположена върху канапето като на трон, този ден тя беше в толкова отвратително настроение, че застиналото й лице сякаш предизвикваше всеки, който се доближеше до нея. По някакъв абсурден начин къщата й напомни за мисис Уотъруокс, от която струеше неумолима враждебност, седнала върху канапето на цветя в хотел „Олбани“. И тези стъпкани цветя около къщата — нещо като визуална игра на думи? Във всеки случай впечатлението беше изключително ясно и силно.