Джулия

След като облече тъмносиния костюм и една поизносена бяла шемизета, подарени й от Джулия през миналата година, Лили отвори едно чекмедже, за да си избере шалче. Пробва три преди да се спре на дълъг четириъгълен шал „Ермес“ в бяла и червена щампа. Огледа се, за да провери ефекта, който би произвела. Изглеждаше малко по-„сериозна“ от обикновено, като пенсиониран адвокат или като съпруга на заможен представител на някоя свободна професия. Добре. Сега трябваше да помисли за това, което щеше да каже на Джулия. Хвърли поглед към часовника и установи, че нямаше и половин час, откакто беше говорила с нея но телефона. Сигурно още си беше вкъщи.

Трябваше да си послужи с Роза Флъд, да напомни на Джулия, че тя й бе казала да напусне тази къща. Трябваше да я накара да разбере, че е време да се стегне, преди събитията да станат неконтролируеми. Но не трябваше в никакъв случай да споменава Кейт, освен ако Джулия не го стореше първа. Беше чудовищно несправедливо по отношение на Магнус — но в края на краищата той бе първият, който се съгласи със съветите на лекаря. Ако зависеше от нея, Лили щеше да сложи веднъж завинаги край на привиденията на Джулия.

Да, добре направи, че го каза в множествено число. Това привидение беше дало живот на половин дузина други. „Това, което й трябва, е един хубав студен душ“ — промърмори Лили, докато оправяше плата на полата си пред огледалото. Беше готова.

Тръгна с твърда крачка към огретия от слънцето парк. Беше петък следобед и пак имаше тълпа от хора в Холанд Парк, почти като в неделя. Неумолимият силует на Лили с чанта през рамо, люлееща се в ритъма на токчетата си, минаваше през групи от млади хора. Повечето безработни и студенти, но тя доста би се затруднила, ако трябваше да каже какво учат. Сигурно това е предметът на учението им, помисли си тя, като видя една двойка да се целува на тревата. Магнус наистина трябваше да се ожени за жена на неговата възраст: мъж като него имаше нужда от достойна за уважение съпруга. И в никакъв случай от американка. Има толкова неща, които американците не могат да схванат, въпреки грамадните им коли и електрическите им четки за зъби. Магнус трябваше да получи званието „Съветник на Кралицата“, но откакто Джулия стана мисис Лофтинг, вече нямаше никакъв шанс. Тя е очарователна, в това няма съмнение, а и не беше прилично да се претендира, че парите й не бяха от полза. Но те също имаха своята сенчеста страна. Старият мошеник, който ги беше спечелил, доколкото Лили разбираше, беше някакъв пират. Прадядото на Джулия беше един от онези безмилостни „барони на релсите“ от миналия век — ръцете му, според Магнус, бяха изцапани до лактите с кръв. А и дядото очевидно беше не по-различен: за да увеличи неговите богатства, той накарал да изсекат цели гори, замърсил реки, разрушил сдружения, убил хора. Парите на Джулия носеха неизличимо историческо петно. Като вървеше все по асфалтираната алея, Лили навлезе още по-навътре в парка.