Джулия
- Автор: Страуб Питер
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джулия». Краткое содержание книги:
— Къде беше, когато тя е припаднала? Видя ли я? — Лили разбра, че Магнус нямаше намерение да следва съвета й.
— Една съседка я видяла да пада — каза Лили. Не беше моментът да му казва, че точно тогава е дошъл Марк. — Предупредиха ме и й помогнахме да влезе вкъщи. Беше забравила ключа си, но френските прозорци отзад не бяха затворени; успяхме да влезем оттам.
— Тези дяволски прозорци са винаги отворени — избоботи Магнус. — Ще отида да я видя. Ще я отведа.
— Аз не бих постъпила така — побърза да каже Лили. — Като се има предвид състоянието й, това само ще влоши нещата.
— Всичко това са приказки.
— Ще направиш по-добре, ако се прибереш вкъщи. Трябва да оставиш нещата да се уталожат за няколко дни, скъпи. През това време тя ще се съвземе. Знаеш ли, тя е в състояние на пълно объркване.
— Има ужасен вид — каза Магнус. — Аз я видях. Но кой не е объркан?
— Слушай, Магнус, скоро тя ще трябва да приеме това, което в действителност се случи с Кейт. Знам, че е ужасно несправедливо да те упреква за случилото се и това ме кара да страдам за теб, но мисля, че за момента най-доброто, което можеш да направиш, е да се прибереш вкъщи. По-късно вероятно ще можеш да й се обадиш и да се опиташ да говориш спокойно. Сигурна съм, че в края на краищата това е най-добрата тактика.
— Имам чувството, че криеш нещо от мен, Лили.
— Не, съвсем не.
— Какъв е този план? — попита Магнус като се оригна звучно. — Господи, как ми се пикае! Какъв е този план, по който работи?
— Доколкото разбрах има някаква връзка с къщата, която купи.
— Мили Боже! — възкликна Магнус преди да затвори.
Джулия бе затворила телефона все така ентусиазирана и свръхвъзбудена. Въпреки подмятането на Лили, това имаше малко общо с алкохола; след обед, когато се върна от библиотеката, тя бе пила всичко на всичко едно уиски с вода. Все пак чувстваше оптимистично опиянение пред убедеността, че механизмът се е задвижил и се вижда някакво разрешение. Тя не се съмняваше, че то беше свързано с двете Ръдж: те щяха да й помогнат да умилостиви Кейт, да успокои най-накрая духа на Кейт. Не знаеше как точно ще стане това, но беше сигурна, че ще успее. Във всеки случай вече нямаше избор: нещо неудържимо я подтикваше да открие истината за Оливия.
Старите броеве на „Таймс“ и „Ивнинг Стандарт“, които прочете я убедиха в един факт: Оливия Ръдж е била дете, с ненормално поведение. Едно от децата в нейната банда в Холанд Парк заявило (цитатът беше анонимен), че Оливия била „изкривена“, а един обикновен журналист я намираше „смущаваща“. Ако Джулия откриеше истината за смъртта на малкия Джефри Брейдън, може би това щеше да успокои Кейт. Не беше ли доказателство за това и необикновената промяна в настроението й, откакто прочете онези страници от книгата за кралския град Кенсингтън? Винаги й е било трудно да се концентрира, да си спомни какво трябва да направи едно след друго, но сега имаше усещането, че е яхнала една огромна вълна, която невъзвратимо я носеше напред. Оставяше вечерята си да загори, полупразни чаши от кафе стояха навсякъде из къщата, но откакто й бе хрумнала идеята да помоли Пери Мюлино да й помогне да получи читателска карта, тя имаше цел, пред която всичко бледнееше — дори Магнус вече имаше по-малко значение. Нека обикаля наоколо, щом му харесва. Той живееше само в настоящето; нямаше никаква връзка с това, което действително беше важно.
Напълно доволна от това, което каза на Лили преди да затвори, Джулия бе тръгнала без определена цел към прозорците, които гледаха към градината, когато се сети за идеята, хрумнала й в края на работния ден в библиотеката. Преди да говори с Хедър Ръдж — а не се съмняваше, че тя ще й отговори — щеше да хвърли поглед на стари броеве от светското списание „Тейтлър“. По време на славния си период тя сигурно е била снимана за това списание. Може би там щеше да има една-две снимки от нейните приеми.
Тогава си спомни за една забележка, направена от Марк, когато се появи като по чудо в момента, когато тя припадна. Като дойде в съзнание, видя, че главата и лежи на коленете на Хейзел Мюлино, а Марк държи ръката й. Макар че беше още съвсем отпаднала, не можа да не забележи впечатлението, което външният вид на Марк предизвика в Хейзел Мюлино, и се опита да стане, за да се изравни с тях. Той стисна ръката й по-силно и каза на мисис Мюлино:
— Не знам коя сте госпожо, но след като бяхте така любезна, мислите ли, че ще ви е възможно да прекосите парка, за да потърсите снахата на Джулия, Лили Лофтинг?
Той й даде адреса на Лили и добави, че „ще остане да бди над Джулия“. Малко объркана, но щастлива, че може да бъде полезна, Хейзел ги остави.