Ограбен копнеж
- Автор: Макгрегър Кинли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ограбен копнеж». Краткое содержание книги:
Малцина знаят истинското му име, но половината свят трепери от ужас при споменаването на Морган Дрейк, прочутия пират, който държи целия британски флот в страх и трепет.
Младата репортерка Серенити Джеймс също изпитва странно вълнение, когато мисли за този опасен мъж. Но е твърдо решена да рискува живота, невинността и сърцето си, за да разкрие тайната, която мистериозният морски вълк така ревниво крие…
— Капитане! — изкрещя Лоу веднага щом застана на поста си. — Шалупа отдясно!
Морган се обърна в указаната посока и присви очи. Едва различи в далечината очертанията на някакъв съд.
— Посока?
— Движи се право към нас, капитане?
— Можеш ли да разпознаеш флага? — продължи с въпросите Морган.
Лоу нагласи далекогледа. Мина доста време, преди да отговори:
— Флаг със звезди, капитане!
Морган въздъхна облекчено. Добре, че не беше английското знаме или някой пиратски флаг. С американски кораб ще се справи без проблеми, но първо трябва да им покаже, че е мирно настроен — и че не е пират или англичанин, който смята да ги освободи от товара им.
Забеляза Барни вдясно от себе си и изрева:
— На кормилото, мистър Питкърн!
— Тъй вярно, капитане!
Морган кимна и се запъти с бързи крачки към каютата си. Изпробва дали вратата се отвори и въздъхна облекчено. Серенити не беше заключила. Отвори безшумно с надеждата да я намери заспала.
Късметът беше на негова страна — тя лежеше свита на кълбо като малко котенце в койката му. Като видя равномерното вдигане и спускане на гърдите й, Морган въздъхна облекчено.
Тя не си беше направила труда да свали роклята си и дрехата изглеждаше ужасно смачкана. Ала погледът му бе привлечен като с магия към мъничките боси крачета, които се подаваха изпод роклята. Никога досега не бе обръщал внимание на женските ходила, но нейните бяха наистина възхитителни.
Вдигна глава и откри завесите, окачени на прозорците му.
Стомахът му се преобърна.
Не! Невъзможно беше да е използвала…
О, да! Точно това бе направила.
Гневът му избухна с дива сила. Втурна се към унищожените платна и изрева:
— Какво сте направили, по дяволите!
Серенити се събуди с тих вик на уплаха. Вдигна глава и по лицето й веднага се разля облекчение.
— Ах, вие ли сте?
— Да, аз съм — отговори той с треперещ от гняв глас. — Аз съм мъжът, който ей сега ще ви убие.
Вместо да се обезпокои от тази новина, тя любопитно вдигна вежди.
— Ще ме убиете?
Морган стисна зъби. Това беше последното, от което се нуждаеше в този момент. Непознат кораб се движеше право към него. Кораб, който може би не беше настроен враждебно, но в открито море почти не се срещаха приятелски кораби. Вярно, беше вдигнал американски флаг, но това не означаваше, че на борда няма пирати или други врагове.
— Ясно ли ви е, мис Джеймс, че платът, който сте използвали за завеси, ми е необходим за ремонт на платната?
Серенити го изгледа унищожително.
— Нима искате да кажете, че голям кораб като вашия разполага само с две резервни платна?
— Точно това искам да кажа.
— Това не е смешно, капитан Дрейк — отзова се пренебрежително тя. — Много добре знам, че корабите имат цели помещения с резервни платна. Вие искате само да ме…
— Нашите резервни платна бяха повредени от буря, която проби дупка в борда, точно на мястото, където бяха складирани — прекъсна я рязко той. — Двете платна в моя сандък бяха единствените, които можахме да спасим.
На лицето й ясно се изписа „Ау!“ когато осъзна какво е направила.
Преди Морган да е казал още нещо, вратата се открехна и Кит провря глава през отвора.
— Простете, капитане, но Лоу казва, че шалупата се приближава много бързо към нас. Трябва ни флаг, иначе онези ще си помислят, че сме пирати.
Морган присви очи и кимна кратко към Серенити.
— С вас ще се занимая после.
Прекоси помещението и застана пред масата. Извади от чекмеджето ключ и отвори раклата, която стоеше до вратата. Претърси сгънатите вътре платове и намери американския флаг. На прага спря и отново се обърна към нея.
— Стой тук и я дръж под око, Кит. Ако пипне нещо в каютата ми, хвърли я през борда.
Кит се ококори смаяно.
— Тъй вярно, капитане.
Морган прониза Серенити с враждебен поглед.
— Говоря напълно сериозно, мис Джеймс.
Вместо да се разтревожи, тя отново извъртя очи. Морган изръмжа гневно и побърза да се качи на палубата.
— Какво сте направили, та капитанът е толкова ядосан, мис Джеймс? — полюбопитства Кит веднага щом Дрейк излезе.
Серенити скочи от койката и посочи с пръст завесите.
— Уших завеси от резервното платно.
Кит се ококори още повече — ако това изобщо беше възможно.
— Нима не знаехте, мис Джеймс, че такива неща не се правят?
— Сега вече знам — отвърна тя с шумна въздишка. Много й се искаше да беше помислила малко повече, преди да извърши тази лудост. Наведе се е започна да събира топчетата плат и флаговете, които Морган беше разхвърлял по пода.