Пилето

Съгласяваме се, че войните са най-голямата лудост. Сега беше моментът да го подхвана за смахнатите, но го пропуснах. Реналди включи котлона и наля вода от бензиновата туба. Продължаваме разговора.

Реналди е на двайсет и пет и държал изпитите си в Колумбийския за магистър по философия, когато се опитали да го приберат в армията. В неговите представи войните могат да бъдат предотвратени, като всеки поотделно се бори против тях. Така, казва той, никой не може да обяви извън закона противниците на войната. Пита ме дали повечето от момчетата от моята част са имали желание да воюват. Аз не мога да си спомня някой, който да е залетял да се бие, след като попаднахме за първи път под артилерийски обстрел. Интересува се какви са били настроенията, преди да ни пратят отвъд океана. Съвсем честно казано, аз май бях единственият, който имаше желание да влезе в бон.

После преминаваме към атомната бомба, която нашите току-що бяха пуснали. Реналди просто не може да го преживее. За мен пък бомбата сложи край на войната с Япония; какво по-хубаво от това. Много важно колко японци са избити и дали са ги избивали един по един или е хиляди наведнъж. Ако питат мен, само този е начинът.

— Да, но помисли, Ал. Загинали са толкова жени и деца, които нямат нищо общо с войната!

— Че какво от това, нали те са японци? Щом воюваме с японците, ще избиваме японци.

— Добре де, Ал, но войниците са тези, които се бият; а това са невинни жертви.

Не, казвам, не на мене тия. Да гинат смахнати като мен, които си го търсят, това да, но повечето от момчетата не щат и да чуят за война; значи, и те са невинни жертви. Те държат пушки само защото са надхвърлили дадена възраст и имат по-здрави стомаси. Не, жените, старците и дори децата са толкова виновни за войните, колкото и всички други. Не всеки може да бъде като Реналди и Пилето; а ето че и Пилето го впримчиха. Не можеш да изградиш свят от такива като тях, много са малко.

Реналди продължава да ме гледа опулено, затова решавам да му разкажа една история за Пилето и моя стария. Дано тя му помогне да разбере Какво искам да кажа. В същност и таблицата за умножение да му издекламирам, Реналди пак ще слуша.

Той отрязва по едно парче плодова пита за двама ни и налива още чай. Представяте ли си? Чай! Преди шест месеца никой не би могъл да ме убедя, че това момче не е откачено.

На пътя от Лонг Лейн към Шейсет и девета улица имаше едно празно място, дето продаваха стари коли. Всеки петък, когато връщахме на библиотеката взетите книги, ние с Пилето се отбивахме вечер там да гледаме колите. И двамата бяхме страшни запалянковци по моторите. Самите коли не ни интересуваха особено — Пилето дори се беше заклел никога да не кара кола, — но ни интересуваха двигателите. Вече бяхме разчовърквали самолетни моторчета, мотора на един разбрицан скутер и дори бяхме поправяли косачката на мистър Хардинг.