Пилето

След: това каца на нейния кафез и запява. Пее така, като че се мъчи да й каже нещо. В гласа му звучи молба, а не онова „ела тук, малката“, което звучеше доскоро. Пилето стои напълно неподвижно и слуша. Слушам и аз. В неговата песен има страхотно разнообразие. Той изпълнява много добре някои неща и обича да ги повтаря; но когато ги повтаря, те звучат различно, защото ги пее с друга сила, в друга тоналност и с други, съвсем различни вариации.

В неговата песен има простор, има силата на крилете и мекотата на перото. Той й обещава щастие, ако тя само му позволи да се съедини с нея. Неговата песен е ясна като всяка любовна песен. Но в нея има неща, които той не може да е видял или преживял в птичарника на мистър Линкълн. Това ще да са спомени на кръвта, пренесени в неговата песен. Това е песен на реки, плясък на вълни и звън на поля и семена. Никога няма да забравя тази песен. С нейна помощ аз започнах да разбирам нещичко от канарския език. Той не е език като нашия, който се състои от отделни думи или от думи, подредени в изречения. В песента канарчетата изливат душата си, не мисълта си и тогава тя достига до теб по-ясна от всякакви думи. Достига тъй, сякаш се е родила в самия теб. В канарския има повече чувство и повече абстрактност, отколкото във всеки друг език. Слушайки песента на Алфонсо тази вечер, аз открих неща, които подозирах, че съществуват, но които не знаех. Това беше песен на същество, което умее да лети.

Другият ден е неделя и след литургия пускам Пилето в птичарника. Тя се спуска плавно долу и се доближава до храната. Алфонсо я вижда и мигом се спуска след нея. Очаквам да започне отново вчерашната история, но той застава откъм другия край на хранилката и глътва няколко зрънца. Пилето скача на „ваната“ и започва сутрешното миене. Алфонсо застава близо до нея, да я гледа, и докато се мие, тя цял го впръсква. Той хвръква на първата пръчка, после се връща долу. Хоп, хоп — доближава се до „ваната“ и скача в нея. Че като започва едно пляскане, едно плискане, едно обливане на гърба с човката, целият птичарник потъва във вода. Такова нещо Пилето никога не е правила. След това влизат заедно във водата, влизат, излизат, влизат, излизат, докато в съда не остава капчица. После хвърчат като бесни из птичарника, за да се изсушат. Пилето напълно възприема неговия щур стил на къпане. Перушината около човката на Алфонсо е толкова разрошена, че очите му едва се виждат. А целият той е толкова мокър, че натежалите му пера са провиснали. Изглежда подгизнал до кости. Той продължава да хвърчи напред-назад дълго след като Пилето се е справила с тоалета си. Трие мокрото си лице о пръчката и о теловете на кафеза. Спуска се долу и този път трие лице — представете си! — о стената. Очевидно няма навика да се къпе често и къпането не му е приятно.