Пилето
- Автор: Уортън Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пилето». Краткое содержание книги:
Сега Алфонсо започва да задържа на един тон: Като подхване един тон, така се захласне, че ми се струва, ще падне от пречката. Сякаш изобщо не му е нужен въздух. Обзела го е някаква лудост. Изведнъж скача върху кафеза при Пилето, без да прекъсва песента си. Тя му хвърля само един поглед. Той веднага започва да я преследва. Пилето отскокна и хвръква на пръчката, която той току-що е напуснал. Той я догонва там, като продължава да пее. Цялото му тяло трепери.
Това се превръща в същинска въздушна битка от времето на Първата световна война. Където и да кацне Пилета, той налетява върху нея. Дори успява да я атакува, докато тя хвърчи. Очевидно е, че иска да се съеши, с нея, но не по-малко очевидно е, че тя е съвсем неподготвена за тази тактика от птичата пещерна епоха. Накрая тя приви грешката да се вмъкне в кафеза си. Той веднага я догонва там и настава такава битка, че аз се спускам към птичарника и пъхам ръка в кафеза, за да спася Пилето. Той така я е приклещил, че тя ме може да избяга. Когато посягам към нея, тя не се съпротивява, но онзи звяр няколко пъти забива човката си в ръката ми. Вече се каня да затворя вратата и да го оставя сам вътре, но той ме изпреварва, излита и каца на най-горната пръчка, откъдето ме гледа застрашително с наежени криле и широко зинала човка.
Излизам от птичарника и затварям вратата, за да държа Алфонсо затворен поне там. Пускам Пилето. Тя трепка с криле, поздравява ме с куиип, криип и пиип и хвръква при жиците на птичарника. Сега вече се закача. Разбира, че е в безопасност, и започва да го дразни.
Кацне някъде, и Алфонсо, който се скъсва да пее, се спусне към нея; тогава тя се отдръпне от телта и кацне на друго място и той, бърза да я пресрещне там. Тази игра продължава около пет минути: След това той отново хвръква на пръчката си. Може би се е уморил или пък му е омръзнало тя да го разиграва. Пилето се залавя за телта и му пипика много жаловито, много умолително.
След малко той запява с нормален тон. Слушаме го внимателно. Алфонсо е истински певец. После той отново изпада в полуда, сякаш се възбужда от собственото си пеене. Този път хвръква на пода. Застава там и пее с глава, обърната към Пилето. Прилича на оперен певец. Стои под светлината, стъпил на белия пясък, обръща се ту наляво, ту надясно, прави няколко крачки напред, после назад. За първи път виждам канарче, чието движение да наподобява вървеж.
Пилето прелита на пода от външната страна на птичарника и го гледа през телта. Той продължава да пее и пристъпва тържествен към нея, като пуска тенора си с пълна сила. Тя не се помръдва. Той стига до самата тел, тъй че едва не се докосва до Пилето. Пее с безумно въодушевление. Тя го слуша известно време, след туй издава плачевен стон, който означава „нахрани ме“. При което кляка, пърха с криле и провира през телта отворената си човка.
Алфонсо престава да пее и само я гледа. Явно не проумява какво значи всичко това. Навежда глава и наднича в човката й, вслушва се и отново запява. Горкичката. Той започва да се люлее напред-назад така, че като се накланя напред, гърлото му опира о пода. И тръска глава със силата на своята страст. И когато не може да се стърпи повече, хвърля се срещу оградата на птичарника.
Този път Пилето се уплашва и каца по-надалеч. Той се покатерва по оградата и се мъчи да я проследи с поглед. Тя хвръква на тоалетката и се оглежда в огледалото. Той виси известно време на оградата, сетне хвръква на пода и си пийва водица. Тази страст трябва да го е изгорила.
Целият този ритуал се повтаря отново и отново през целия ден. И все се стига до критичния момент, в който Пилето иска да бъде нахранена, а Алфонсо не може да се реши да го направи или пък не знае как. Отчаян, затварям отново Пилето в кафеза и излизам.
Същата вечер пускам Пилето да си похвърчи из стаята, докато аз изчертая новия проект за моя орнитоптер. Работя на писалището и свети само настолната ми лампа, тъй че в птичарника е почти тъмно. И все пак не толкова тъмно, че да не мога да видя Алфонсо, който е увиснал на телта на птичарника. Той запява, ниско, плавно. Когато свършва, Пилето пак започва да писука жално и да пърха с криле. Най-после той се решава. Храни я през телта. Това ме изпълва с голямо задоволство. Той извръща глава да вземе храна от своята дажба, после внимателно я слага в отворената й човка. След всяко подаване тя изписуква радостно, после млъква, докато преглътне. Той продължава да я храни, докато изчерпва цялата си дажба. Пилето писука настойчиво и той отлита да донесе още храна. Връща се и я донахранва.