Пилето
- Автор: Уортън Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пилето». Краткое содержание книги:
Моят старият купуваше всяка година нова кола и я паркираше пред къщи, та да се вижда, че не е кой да е. Всяка седмица аз трябваше да мия и да лъскам тоя звяр. Пилето обикновено ми помагаше. Изчитахме всички каталози и брошури, които идваха с всяка нова кола. Баща ми купуваше „Де Сото“, защото бандата държеше представителство във Филаделфия. Като му приспадаха стойността на старата кола, той вземаше новата, кажи-речи, без пари. Братът на майка ми е един от главатарите на мафиотите във Филаделфия, та той уреждаше тия неща. Ние бяхме единствените в махалата, у които можеше да се види нова кола. Бащата и майката на Пилето дори не знаеха да карат. Баща му ходеше до училището с училищния автобус.
Тъй или инак, ние полагахме за колите на баща ми много повече грижи, отколкото бе нужно: лъскахме свещите, проверявахме реглажа, почиствахме контактите, регулирахме карбуратора. Изобщо поддържахме двигателя в такъв вид, та ще речеш, че не е излизал от магазина.
С Пилето непрекъснато обикаляхме магазините за коли. И всичко ни беше ясно — конски сили, ангренаж, бутала, цилиндри. Всеки от нас можеше да познае почти всяка кола само като чуе мотора, без изобщо да е видял колата.
Една петък вечер се въртяхме около мястото за продажба на стари коли и разглеждахме новопристигналите. И зърнахме една фантастична. „Стъц Беъркат“ от деветстотин и петнайсета. Зачудихме се как е стигнала дотук. Тя изобщо не работеше, а гумите й бяха съвсем легнали. Шварц, така се казваше човекът, който продаваше колите, ни обясни, че я довлекли на буксир. Платил за нея двайсет и пет долара на някакъв клиент, който купил „Додж“ от трийсет и осма година. Ние с Пилето не можехме да се откъснем от тоя автомобил — ни физически, ни умствено. Беше осемцилиндров и шасито му беше бомба. Пазарихме се около две седмици и накрая го взехме за трийсет долара. Платихме още три, за да го откарат до нашия гараж. Старият ни разреши да използуваме гаража до зимата — като застудеело, не можел да остави колата си навън.
Работихме като бесни по тоя автомобил. Разглобихме двигателя до последното винтче. Буталата бяха залепнали в цилиндрите. Извадихме ги и изшлайфахме цилиндрите. Сложихме нови пръстени и мотовилки. Пилето сам правеше онези части, които не можехме да купим. Майстореше ги в работилницата на училището, където беше изработил и крилата си. Смъкнахме цялата боя, изчукахме каросерията, където беше набита, и излъскахме хромовите части. Те бяха чист хром, а не хромирани. Набавихме нови вътрешни гуми й напомпахме гумите; колелата имаха истински дървени спици.
След хиляди опити накарахме мотора да заработи. Амбреаж, предаване, всичко бе в идеално състояние. Моторът просто пееше. Изкърпихме, почистихме и подновихме с препарат цялата тапицерия. Изстъргахме с гласпапир дървеното табло и го лакирахме наново. Красота. И накрая, след като бяхме смъкнали боята до метала, му теглихме едно сребристосиво. Тая работа ни отне три месеца.
Когато я запалихме, моторът забоботи така звучно, че целият гараж затрепера. Извадихме я навън и я подкарахме напред-назад по алеята между гаража и улицата. Никой от нас нямаше разрешително за каране. Колата не беше регистрирана и не беше минала на преглед. Съвсем незаконна работа. Ние разбирахме, че притежаваме нещо много ценно, но не искахме да го продадем. Влюбихме се в тая кола.
Аз често я сънувах; и сега я сънувам понякога. Сънувам как обикаляме с нея сред красива, топла природа, може би в страна като Франция. По пътя няма реклами, от двете ни страни се редят само дървета и са се ширнали разцъфнали поля.
Решихме да я закараме на преглед и да я регистрираме, за да можем да извадим разрешително. Старият каза, че той ще свърши тая работа. Ние още сме нямали право да притежаваме автомобил. Колата мина прегледа и беше регистрирана на името на баща ми. И досега помня номера на разрешителното: КРТ 645.
Оная пролет, докато Пилето седеше в стаята си и се занимаваше с канарчетата, аз или се въртях около колата в гаража, или работех с щангите в избата. Вече можех да вдигам над сто и петдесет паунда. Тренирах и някои йогистки номера. Можех да събирам на сноп мускулите на стомаха си и да местя тоя сноп ту на едва, ту на друга страна. Все карах Пилето да ме удря е всичка сила в стомаха, за да види колко издържам, но той отказваше.