Пилето
- Автор: Уортън Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пилето». Краткое содержание книги:
„Вземи тия пари, момче. Аз ще искам още от брат ми, чичото на Ал. Недей създава главоболия. Колко пари искаш още?“
Пилето вдигна очи към нея. В тях напираха сълзи. Той пое парите от нея и ги даде на мен. Поклати тъжно глава, слезе по стълбите за избата и си тръгна през задния двор. Аз понечих да го догоня, но майка ми ме спря.
Когато свърших този разказ, Реналди ме погледна, като че очакваше да чуе още нещо. Той през цялото време кимаше с глава или ми даваше по друг начин да разбера, че ме слуша и му е интересно. А на мен понякога ми беше трудно да продължа разказа, понеже ми се дореваваше. Нервите ми все още не са много добре.
И тъй, след една седмица майка ми ми даде още сто долара. Тя просто ме насили да ги взема и се кълнеше, че ги е получила от брат си. Брат й, казваше тя, бил готов да й даде и десет хиляди долара, ако му поиска, и то без да се интересува защо са й.
Дадох стоте долара на Пилето, като му казах, че Ники се е изръсил с двеста. Нали разбирате, Пилето още го болеше. Той смяташе, че колата струва поне триста, мъчеше се да разбере кой я е купил и се готвеше да обади в полицията. Дори писа до отдела за превозните средства, за да открие на чие име е регистрирана колата. Аз му казвах, че ще го убият, но той пет пари не даваше. Когато Пилето са навие на нещо, особено пък ако му е дошло до гуша, никога не можеш да го развиеш.
Нещо към три седмици по-късно минах към тях и го сварих да размахва крилата в задния двор. На гърдите му се виждаха черно-сини петна. Едва след няколко секунди се досетих, че старият го беше ръгал с пръста си на това място. Той явно не беше жалил сили; но и Пилето беше посрещал както трябва ударите. Не е изключено да е счупил пръста на стария.
Млъкнах. Уморих се да разказвам тая история. И Реналди, струва ми се, не разбра какво точно исках да му кажа с нея. То и самият аз май не знаех.
„Невероятно интересно. Знаеш ли, Ал, трябва да разкажеш всичко това на Уайс. Той сигурно ще си направи някои изводи и ще може да помогне на Пилето. Уайс, струва ми се, дори не знае, че наричат твоя приятел Пилето. Това вероятно ще му подскаже нещо. Но трябва да му разкажеш, заради Пилето.“
„Никога. А и ти не му казвай! Предпочитам Пилето да си остане луд, отколкото да го излекува кретен като Уайс. Ако аз съм луд и като ми се намести чивията, видя пред себе си човек като Уайс, сигурно ще рева до края на живота си.“
Ето, тук трябваше да го попитам какво значи да си луд, но не го попитах. Реших, че Реналди отбира от тия работи не повече от мен. Всеки си е по своему луд. Ако това досажда на твърде много хора, тогава те обявяват за невменяем. А случва се и тъй, че всичко ти става непоносимо, ти казваш някому, че си луд, и хората се съгласяват да се грижат за теб.
След чифтосването Алфонсо не е толкова враждебно настроен към мен. Не може да се каже и че е дружелюбен, но между нас има един вид примирие. Откровено казано, той в същност не ми обръща внимание: Не зная какво му е казала Пилето, а още по-малко как канарчетата могат да възприемат такава мисъл, обаче той е схванал някак, че аз няма да му сторя нищо лошо.
Изграждането на гнездото върви сега бързо. Те по цял ден шетат ту горе, ту долу, ту вътре, ту вън. На Алфонсо му е разрешено да помага в носенето, но не и да слага каквото и да било в гнездото. Пилето си има определени схващания как трябва да се прави всичко. Той ще донесе малко зебло, а тя ще го вземе от човката му. Очевидно на Алфонсо му е ясна само идеята, обаче му липсва умението да гради.
Когато се приближа да надникна в гнездото, Пилето се държи спокойно и изглежда доволна от себе си. Не може да се каже, че тъче нещо от кончетата, по-скоро ги налага така, че да се застъпват и да образуват плътна маса. Алфонсо не е особено доволен от това, че си навирам носа в техните работи. Река ли да надзърна в гнездото, той застава на покрива на кафеза и ме гледа много страшно. Пилето оформя гнездото като дълбока дупка, малко по-тясна от гръдната й обиколка и леко събрана в горния край. Така вътрешността му наподобява малка вазичка. Във вторник вечер то беше завършено.
В сряда, като се върнах от училище, останах ужасен: цялото гнездо беше разпердушинено и разхвърляно по пода на птичарника. Велики боже, какво ли още ме чака! От такова нещо на човек може да му хвръкне чивията. Но започва новият градеж. Този път тя е още по-неудържима. Мисля си, че ако Алфонсо не я храни от време на време, тя ще умре от изтощение. Тя снове нагоре-надолу, напред-назад и внимателно подбира от развалините онова, което е нужно; после го отнася горе и още по-внимателно го полага в гнездото. И всеки път се сгушва за секунда вътре, та да провери размерите, а след това пак излиза. Никак не мога да си представя защо не й е харесало първото гнездо. Тя кара горкия Алфонсо да работи като роб. Той не получава творческо задоволство от работата, но тя го заставя да работи. Алфонсо е носачът на тухлите, а тя — майсторът зидар. На два пъти го забелязвам как каца на любимата си най-горна пръчка, за да си поотдъхне и да попее. Но тя го подгонва и го връща насила към работата.