Пилето
- Автор: Уортън Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пилето». Краткое содержание книги:
Докато се дрънкахме за тия работи, довлякохме крилата и велосипеда до задния двор на Пилето и ги прибрахме в гаража. Между другото поогледахме се тук-там за бейзболните топки, но нищо не намерихме. Майка му сигурно ги продава. Пилето ми Доказа къде крие щурия си пернат костюм. Попитах го ще го носи ли, когато се научи да лети като Кларк Кент4 с неговия костюм на свръхчовек.
Пилето се укроти и се отказа да направи веднага втори опит. Реши, че трябва да поработи още по крилата и да заякне още повече в ръцете. Искаше да прави нови тренировки, преди да предприеме втори опит. Досега се бил упражнявал само на дъската между двете магарета и забравял, че във въздуха трябва да държи тялото си изпънато като пружина. Помъчих се още веднъж да го накарам да се откаже от тая шашава работа, но той не щеше и да чуе. Дори замисляше да измайстори някакъв ремък и опрян на него, когато лети, да извива тялото си като дъга.
А как само говореше за тия три-четири секунди, в които летя — ще речеш, че два пъти е обиколил света на криле.
Когато стигнахме пред тях, показа ми как може да скача от покрива на задната веранда, без да му стане нищо. Просто да не повярваш. Приклекна, изхвърли се с разперени ръце, сякаш правеше скок във вода после се сви на кълбо във въздуха и точно преди да падне на земята, изхвърли краката си напред и се претърколи. Обясни ми, че колкото повече се стремиш към хоризонтално движение, толкова повече убиваш силата на удара.
След това се качихме горе да ми покаже чертежите от изчисленията си за такива скокове. Докато се мъчеше да ми разясни всичко, говореше ми за вектори, за точки на удара и други такива, Не можех да повярвам, че това е същият онзи мой съученик, който едва изкарваше по алгебра.
Седнахме за малко в стаята му и той ми подаде бинокъла си да наблюдавам с него птиците му. Беше си направил фантастичен птичарник. Чудех се само как старата е кандисала. Ако аз си направех такова нещо, майка ми щеше да ми съдере задника. Обърни внимание как птиците излитат и кацат, казва ми Пилето. Те са във въздуха преди още да са размахали криле. Аз не мога да забележа това. Но Пилето има много бърз поглед, а и от сума време извършва наблюдения върху птиците.
Пилето беше Дал моето име на едно гърчаво канарче, Алфонсо. То повече приличаше на обезумяло от глад врабче. Казах му, че нямам нищо против канарчето да носи моето име, още повече щом е със „с“, по италиански. Защото нали в Америка го произнасят със „з“. Пилето каза, че това е без значение, понеже Алфонсо не било истинското име на канарчето, само той го наричал така. Попитах го какво е тогава истинското име. Каза, че не знае, все още не знаел достатъчно канарски, за да попита канарчето. Вее още! Изрече това, без да мигне, само върти очи като луд. И без да се усмихва, значи, не се шегуваше, сигурен съм.
Много е трудно да се каже дали човек като Пилето е луд, или не.
На другата сутрин решавам да рискувам. Отварям вратата на кафеза на Пилето. После излизам от птичарника и сядам зад бинокъла. Винаги мога да претичам и да я спася, ако положението стане неудържимо.
Пилето веднага изскача от клетката. Алфонсо е кацнал на най-горната пръчка. Пилето забелязва, че съм налял нова вода в съдинката за къпане, пипика любопитно няколко пъти, после скача долу да се окъпе. Не му обръща никакво внимание. Той стои на горната пръчка някак застрашително. Очаквам всяка секунда да се стрелне към нея.
Пилето се изкъпва с всичките му там процедури, й той не помръдва; но и не сваля очи от нея. Това най-малко съм очаквал. Пилето хвръква върху кафеза си и започва да си приглажда перата.
След като я наблюдава няколко минути, бомбардировачът щука се спуска стремително долу, взема си няколко семенца и пие вода. Пърха около мокрите петна, останали след къпането на Пилето. После скача на ръба на „ваната“, върти глава във водата, като че се готви и той да се окъпе, но се отказва. Връща се и си взема още няколко зрънца. Бях сложил също от специалната храна и той опитва и от нея.
След това прави типичния си висок скок и само с два-три маха на крилата се настанява отново на най-горната пръчка. Протяга няколко пъти криле, сякаш му е скучно. Обърсва десет пъти човката си о пръчката, за да покаже колко важна личност е, после си прави гаргара, както птиците правят това — отваря широко човката си и върти език. Навирва опашка и клъвва два пъти дупето си. На мен също ми става скучно, особено след като съм очаквал най-малкото опит за убийство.
Изведнъж, без всякаква видима причина, той запява. Започва тихичко и след няколко такта усилва, при което расте не само силата на песента, но и чувството, вложено в нея. После над всичко започва да доминира известна суровост. Същевременно Алфонсо се люлее напред-назад на тънките си крака и се, разхожда развълнувано по пръчката. Той пее наклонен напред, с проточена шия. Крилете му са леко отлепени от тялото, коремът — •прибран. Изобщо с целия си вид прави много силно впечатление. Искам да кажа, на мен, но не и на Пилето. В този миг тя дооправя последните перца на гърба си.
4
Актьорът, който изпълнява главната роля в нашумелия преди няколко години американски касов филм „Свръхчовек“ — Б.пр.; Всъщност това е името на централния персонаж в „Супермен“ — Б. NomaD.