Птици, животни и роднини

— Да, сигурно — каза мама. — Но определено бих предпочела някой видим лекар, който да лекува Марго.

— Според мен не са го направили с лоши намерения — подхвърли леля Фан. — Мисля, че им никнат зъби. Сърбят ги венците, нали знаете.

— Не говорим за кученца, мамо. Говорим за водача на Марго.

— Съветът на духа е несравнимо по-мъдър, от което и да е земно същество… Хуаа… аха. Дъщеря ви не може да попадне в по-добри ръце. Моуейк е бил велик лечител в собственото си племе. Един от най-добре осведомените в цяла Северна Америка… Хуаааха.

— И ми даде такъв добър съвет, мамо — похвали се Марго. — Нали, госпожо Хадък?

— Вече никакви пункции. На бялото момиче вече никакви пункции не трябва да му се правят… Хуаааха — произнесе напевно госпожа Хадък.

— Ето на! — прошепна тържествуваща Пру. — Нали ви казах!

— Вземете си още малко мед — подкани общително леля Фан. — Не е като тия изкуствени работи, които човек купува сега в магазините.

— Млъкни, мамо!

— Все още смятам, че бих предпочела дъщеря ми да е под грижите на реална медицинска помощ, вместо на този Моуейк.

— Ох, мамо, ти си толкова ограничена с твоите викториански разбирания — каза раздразнено Марго.

— Скъпа госпожо Даръл, трябва да се научите да вярвате в силното влияние на света на духовете, които в края на краищата само се опитват да ни помогнат и направляват… Хуаааха. Чувствам, че ако дойдете на едно от нашите събрания, ще се убедите във великите сили на доброто, което нашите духовни водачи притежават… Хуаааха.

— Много благодаря, но предпочитам да ме направлява собственият ми дух — заяви с достойнство мама.

— Медът не е както едно време! — обади се леля Фан, след като бе поразсъждавала по въпроса.

— Ти си съвсем предубедена, мамо — рече Марго. — Осъждаш нещо, без дори да си опитала.

— Уверена съм, че можеш да убедиш майка си да присъства на едно от нашите събрания… Хуаа аха. Тя ще открие съвсем нов свят, който е пред нея.

— Да, мамо, трябва да дойдеш на едно събрание. Сигурна съм, че ще повярваш в нещата, които виждаш и чуваш! В края на краищата всяка крушка си има опашка.

Разбирах, че мама преживява душевна борба. Тя живо се интересуваше от суеверия, заклинания, магьосничество и подобни неща години наред и сега изкушението да приеме поканата на госпожа Хадък бе много голямо. Чаках със затаен дъх и се надявах, че ще приеме. Нямаше друго нещо, което да желаех по-силно от това, да видя госпожа Хадък покрита е мозък и хвърчащи около главата й фанфари.

— Е — отговори нерешително мама, — ще видим. Утре ще поговорим за това.

— Уверена съм, че щом с вас прекрачим преградата, ще можем да ви окажем много помощ и ръководство… Хуааха.

— О, да — потвърди Марго — Моуейк е просто чудесен!

Човек можеше да помисли, че говори за любимата си филмова звезда.

— Ще проведем още едно събрание утре вечер тук в хотела… Хуаааха — продължи госпожа Хадък, — и много се надявам, че вие и Марго ще присъствате… Хуаааха.

Тя ни се усмихна анемично, сякаш неохотно прощаваше нашите грехове, погали Марго по бузата и си отиде.