Птици, животни и роднини
- Автор: Даррелл Джеральд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Ганев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Птици, животни и роднини». Краткое содержание книги:
— Ахаааааааа — повтори госпожа Хадък, изтръгвайки целия драматизъм от това просто възклицание.
— Не ми харесва — прошепна с треперещ глас Пру. — Луиз, мила, не ми харесва.
— Млъкни или ще развалиш всичко — прошепна Маргарет. — Отпусни се и настрой духа си да възприема.
— Виждам непознати сред нас — каза госпожа Хадък с такъв силен индиански акцент, че ми се дощя да се изхиля. — Дошли са непознати да се присъединят към нашия кръг. На тях ще кажа „добре дошли“.
Единственото необикновено нещо за мен беше, че госпожа Хадък вече не нижеше думите си една след друга и не вдишваше въздух по този странен начин. Тя мънка и мърмори неразбираемо около една минута и после каза ясно: „Говори Моуейк.“
— Ооо! — обади се с възхищение Маргарет. — Той дойде! Ето на, мамо! Това е Моуейк.
— Ще припадна! — изхлипа Пру.
Втренчих се в госпожа Хадък на слабата, мъждукаща светлина, но не видях никакви признаци на ектоплазма или фанфари.
— Моуейк казва — обяви госпожа Хадък, — че на бялото момиче вече никакви пункции не трябва да му се правят.
— Ето! — каза тържествуващо Маргарет.
— Бяло момиче трябва слуша Моуейк. Не трябва да се влияе от неверници.
Чух как мама изсумтя войнствено в мрака.
— Моуейк казва, че ако бяло момиче му вярва, преди да минат два месеца, ще се излекува. Моуейк казва…
Но нямахме честта да чуем това, което Моуейк щеше да каже, тъй като в този момент една котка, която сновеше из стаята безшумно като облак, незабелязано скочи в скута на Пру. Чу се оглушителен писък. Тя се изправи с викове: „Луиз, Луиз, Луиз!“ и като заслепена нощна пеперуда започна да се блъска в хората. При всяко докосване надаваше крясък.
Някой се сети да запали лампата, преди Пру да направи беля в кокошата си паника.
— Слушайте, това вече е прекалено! — възмути се младият безделник.
— Може да сте й причинили непоправими страдания — каза русото момиче, като гледаше гневно Пру и вееше на госпожа Хадък с носната си кърпичка.
— Нещо ме докосна. Докосна ме. Дойде в скута ми — обясни през сълзи Пру. — Ектоплазма.
— Ти развали всичко! — ядоса се Маргарет. — Тъкмо когато заговори Моуейк.
— Мисля, че това, което чухме от Моуейк, ни е съвсем достатъчно — каза мама. — Крайно време е според мен да престанеш да се занасяш с тия глупости.
Госпожа Хадък, която продължи да хърка с достойнство, изведнъж се събуди.
— Глупости? — възкликна тя, фиксирайки мама с изпъкналите си сини очи. — Осмелявате се да казвате, че това са глупости?… Хуаааха.
Това бе един от редките случаи, когато виждах мама действително ядосана. Тя се изправи настръхнала в целия си ръст от четири фута и три и половина инча.
— Шарлатанка — викна мама на госпожа Хадък. Казах, че са глупости, и повтарям, че са глупости. Няма да позволя моето семейство да се забърква в такива далавери. Хайде, Марго, хайде, Джери, хайде, Пру! Тръгваме си!
Удивени от тази проява на решителност на кротката ни майка, покорно излязохме след нея от стаята, изоставяйки вилнеещата госпожа Хадък и няколкото й последователи.
Щом се озовахме в нашата стая, Марго избухна в неистов плач:
— Ти развали всичко! Ти развали… всичко развали! Госпожа Хадък никога вече няма да ни проговори.
— Толкова по-добре — каза мама и с помрачено лице сипа чаша коняк на гърчещата се и все още уплашена Пру.
— Добре ли прекарахте! — попита леля Фан, която се събуди внезапно и ни погледна с помътнели очи.
— Не — отвърна мама, — не прекарахме добре.
— Не мога да избия тая ектоплазма от главата си! — говореше Пру, като гълташе жадно коняка. Беше като някакво… като… разбирате ли, като конфитюр.
— Тъкмо когато Моуейк започна да говори! — виеше Марго. — Тъкмо когато щеше да ни каже нещо важно!
— Добре, че се върнахте рано — каза леля Фан, дори и по това време на годината става хладно вечер.
— Сигурна бях, че иска да ме хване за гърлото. Сигурна бях, че се мъчи да докопа гърлото ми. Беше нещо като… един вид… някакво мармаладено нещо като ръка.
— А Моуейк е единственият, който изобщо ми помогна.
— Моят баща казваше, че през този сезон времето е много коварно — рече леля Фан.
— Маргарет, престани да се държиш така глупаво! — ядоса се мама.
— Мила Луиз, чувствах как тези отвратителни мармаладени пръсти търсят пипнешком гърлото ми — говореше Пру, украсявайки преживяването си, без да обръща внимание на Марго.
— Баща ми винаги си носеше чадър, зиме и лете. Хората му се смееха, но много често, дори през доста горещи дни, неговата предвидливост беше оправдана — той го използваше.