Птици, животни и роднини

— Какво иска да каже? — озадачи се мама. — На какво събрание е отишла Марго? За какви кучета говори?

Отговорих, че не зная, но ако се съди по това, което бях видял, на Лондон му липсваха само още няколко кучета.

— Е — реши мама, като пусна несръчно един шилинг в автомата за газ и запали отоплителната печка, — смятам, че най-добре е да се настаним и да ги изчакаме.

Беше минал цял час, когато вратата внезапно се отвори и братовчедката Пру нахлу в стаята като някаква странна блатна птица, викайки: „Луиз, Луиз, Луиз!“ Докато ни прегръщаше, тъмните й като трънкосливки очи сияеха от любов и вълнение. Покорно я целунах и усетих, че красивото й лице, напръскано с хубав парфюм, беше меко като градинска теменуга.

— Започнах да си мисля, че никога няма да дойдете — каза тя. — Мама идва. Горкичката, трудно й е да се качва по стълбите. Е, и двамата изглеждате толкова добре. Трябва всичко да ми разкажете. Харесваш ли хотела, Луиз? Съвсем евтин и удобен, но е пълен с много особени хора.

През отворената врата се чу леко хриптящо дишане.

— А, ето я и мама! — извика Пру. — Мамо! Мамо! Луиз пристигна.

На вратата се появи пралеля ми Фан. На пръв поглед ми заприлича, казано доста немилостиво, на ходеща палатка. Бе обгърната в ръждивочервен костюм от туид с невероятен модел и размери. Изглеждаше като червеникавокафява пирамида. На главата си носеше смачканичка шапка от памучно кадифе, модел, към който по-голямо предпочитание имат феите. Очилата й блещукаха пред помътнелите й очи.

— Луиз! — извика тя, като разпери широко ръце и вдигна поглед, сякаш мама беше някакъв божествен дух. — Луиз и Джералд! Най-после пристигнахте!

Мама и аз получихме сърдечни целувки и прегръдки. Това не бе ефирната, нежна като венчелистче прегръдка на братовчедката Пру. Пралеля Фан ни дари с искрена прегръдка, от която изпукват ребрата, и силна целувка, от която чувстваш устните си като подути.

— Извинявай, че не бяхме тук да те посрещнем, мила Луиз — каза Пру, — но не знаехме кога пристигате, и трябваше да храним кучетата.

— Какви кучета? — попита мама.

— Как какви? Бедлингтънчетата19 ми, разбира се отвърна Пру със звучен смях. — Не знаеше ли? Мама и аз започнахме да развъждаме кучета.

— Миналия път развъждахте нещо друго — отбеляза мама. — Кози ли, какво беше?

— Все още си ги имаме. И пчелите, и пилетата ми. Но Прудънс реши, че ще е добре да започнем да развъждаме кучета. Много я бива в търговията.

— Действително мисля, че е доходна работа, мила Луиз — каза разпалено Пру. — Купих Тинкърбел и после Лусибел…

— И после Тайнибел — прекъсна я леля Фан.

— И Тайнибел — допълни Пру.

— И Лусибел — каза леля Фан.

— Ох, мамо, моля те, млъкни! Вече казах Лусибел.

— А също и Тинкърбел — продължи леля Фан.