Птици, животни и роднини

— Водач дух. Нарича се Моуейк. Бил индианец.

— В момента имам десет кошера — рече гордо леля Фан. — Добиваме два пъти повече мед.

— Млъкни, мамо! — извика Пру.

— Не разбирам — каза тъжно мама. — Защо не ходи при лекаря за инжекциите си както преди.

— Защото Моуейк й казал да не ходи. Преди три спиритични сеанса той казал — според Маргарет, а, разбира се, всичко това излиза от госпожа Хадък, за това изобщо не може да му се вярва — според Маргарет Моуейк казал да не й правят повече никакви пункции.

— Пункции? — учуди се мама.

— Ами, предполагам, че така се казва инжекция на индиански.

— Много се радвам, че си пак сред нас, Луиз — каза леля Фан. — Хайде да пием по чашка чай!

— Това е много добра идея — прие с отпаднал глас мама.

— Няма да сляза долу за чай, мамо! — отсече Пру, като хвърли поглед към вратата, като че зад нея се намираха всички демони на ада. — В никакъв случай по време на тяхното събрание.

— Защо, какво става? — попита мама.

— И малко препечен хляб с чая ще ни дойде добре — продължи леля Фан.

— Ох, мамо, моля те, млъкни! Нямаш представа, Луиз, какво става на тези събрания. Госпожа Хадък изпада в транс и после се покрива с ектоплазма.

— Ектоплазма? Какво е това ектоплазма?

— Имам буркан мед в стаята си, собствено производство — похвали се леля Фан. — Сигурна съм, че ще ти се услади, Луиз. Съвсем натурален, за разлика от тия изкуствени неща, които се продават сега.

— Това е някакво вещество, което изпущат медиумите — обясни Пру. — Прилича на, хм, прилича на нещо като — никога всъщност не съм го виждала, но са ми казвали, че прилича на мозък. Освен това те можели да накарат разни фанфари и подобни работи да хвърчат. Казвам ти, мила моя, никога не слизай на долния етаж на хотела, когато правят събрание.

Макар че разговорът съвсем ме увлече, възможността да видя жена на име Хадък, покрита с мозък, и няколко летящи насам-натам фанфара, не беше за изпускане, затова си предложих услугите да отида и да поръчам чай.

За мое разочарование обаче на долния етаж на хотела не видях нищо, което поне да загатва за описаното от братовчедката Прудънс, но успях да взема подноса с чай, който ми даде ирландецът. Когато дойде Маргарет, с голяма зелка под мишница, придружена от дребна трътлеста жена с изпъкнали сини очи и оредяла коса, пиехме чай и аз усърдно се опитвах да обясня на леля Фан какво представлява ектоплазмата.

— Мамо! — извика патетично Марго. — Ти дойде!

— Да, миличка — отвърна строго мама. — И явно съвсем навреме.

— Това е госпожа Хадък — представи я Марго. Тя е прекрасна!

Веднага се разбра, че госпожа Хадък страда от странно заболяване. По някаква неясна причина тя не можеше да диша, когато говореше. Говореше бързо, неясно и произнасяше слято всички думи като наниз от мъниста. Щом останеше без дъх, спираше и всмукваше въздух, което звучеше като „Хуаааха“.

Тя каза на мама:

— Приятно ми е да се запозная с вас, госпожо Даръл. Разбира се, духовният ми водач ми съобщи за пристигането ви. Предполагам, че сте пътували добре… Хуаааха.