Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Да, точно така, бебчо - изсъска той.
- Моля те! - Не знаех за какво го моля. Да спре? Да не спира? Да завърти метала пак? Мускулите ми се свиваха около пениса му и около металното нещо.
- Точно така - каза той задъхано и силно ме удари по дупето. И край, свърших. Пак, и пак, и падах надолу, и още по-надолу, и се разпадах в спиралите на оргазма... Крисчън извади леко метала.
Пищях. Той сграбчи ханша ми, стисна ме, за да не мърдам, и свърши шумно. Жената все още пееше. Тук, в тази стая, той винаги нагласяваше мелодиите да се повтарят.
Странно. Когато се свестих, бях свита в ръцете му, в скута му. Главата ми - опряна на гърдите му. Бяхме на пода до масата.
- Добре дошла, където и да си била досега - каза той и ми свали маската. Замигах, за да нагодя зрението си към светлината. Той сложи длан под брадичката ми, повдигна я и нежно ме целуна по устните. Очите му тревожно търсеха моите. Протегнах ръка и го погалих по лицето.
- Е, изпълних ли задачата? - попита той усмихнат и развеселен.
- Задача ли? - зачудих се недоволно.
- Искаше грубо, нали? - попита той нежно.
- Да мисля, че се справи. - Усмихнах се. Как можех да му устоя?
- Радвам се да го чуя. В момента изглеждаш цялостно изчука-на и много красива. — Усмихна се пак и погали лицето ми, дългите му пръсти минаха гальовно по бузата ми.
- И точно така се чувствам - измърках.
- Никога не ме разочароваш. - Наведе се и ме целуна с меките си топли и щедри устни. После попита нежно и загрижено: - Как се чувстваш?
- Идеално. Изцяло и качествено изчукана - казах и усетих как се изчервявам.
- О, каква мръсна уста имате, госпожо Грей!
Правеше се на възмутен, но знаех, че се шегува.
- Това е защото съм омъжена за едно много лошо момче, господин Грей.
Лицето му грееше от щастие. Усмихваше се някак глуповато, а тази усмивка беше винаги заразителна.
- Радвам се, че си омъжена за това лошо момче. - Хвана плитката ми, вдигна я до устните си и целуна крайчетата на косата ми с респект и уважение, очите му блестяха от любов. Дали някога щеше да дойде време да се науча или да искам да му устоявам?
Посегнах към ръката му, вдигнах я до устните си и целунах халката му. Обикновена платинена халка, като моята.
- Мой - прошепнах.
- Твой - отвърна той, обгърна ме с ръце и притисна нос в косата ми.
- Искаш ли да пусна водата във ваната?
- Само ако дойдеш с мен.
- Добре - съгласи се веднага той и ме изправи. Беше по джинси.
- Ще си обуеш ли някога онези... другите джинси?
- Кои други джинси?
- Тези, които обуваше преди, когато идвахме тук.
- А, онези джинси? - Погледна ме изненадано.
- С тях си много секси.
- Така ли?
- Да. Направо отвратително секси.
Той се усмихна срамежливо.
- Е, заради вас, госпожо Грей, може би ще ги обуя пак някога.
- И се наведе и ме целуна. После взе малката купичка, в която беше сложил аналния разширител, тубичката с лубриканта, маската и бикините ми.
- Кой чисти тези играчки? - попитах, докато вървях след него към шкафа.
Той ме изгледа все едно не разбираше въпроса.
- Аз. И госпожа Джоунс.
- Моля?
Той кимна смутено, но и развеселено, изключи музиката и добави:
- Ами... ммм...
- Подчинените ти са го правили - довърших. Той ме погледна и извинително сви рамене.
- Ето. - Подаде ми ризата си и аз се увих с нея. Усещах миризмата му от меката материя по кожата си и веднага забравих въпроса с миенето на играчките. Той остави всичко на шкафа, отключи, хвана ме за ръка и ме изведе от стаята. Едва ходех.
Тревогата, лошото настроение, тръпката от преследването, страхът... всичко се беше изпарило. Най-сетне се чувствах спокойна и задоволена. Когато влязохме в банята, се прозях, изпънах тялото си и изпъшках доволно. За първи път се чувствах така добре в кожата си.
- Какво има? - попита ме той и пусна водата.
Поклатих глава.
- Кажи ми - попита нежно той и изля във ваната жасминово олио. Въздухът се насити с приятна, успокояваща миризма.
- Просто се чувствам така... добре. - Изчервих се.
- Да, днес беше в много странно настроение - Той се усмихна и ме прегърна. - Знам, че се тревожиш за всичко, което става напоследък. Съжалявам, че трябва да те товаря и с това. Не знам дали е лично отмъщение, дали е някой бивш служител, или е конкуренцията. Ако нещо ти се случи заради мен... - Гласът му спадна до болезнен шепот.
Прегърнах го и казах:
- Ами ако нещо се случи с теб?
- Ще се оправя. Хайде сега да те извадим от тази риза и да те пуснем във ваната.
- Не трябваше ли да идеш да говориш със Сойър?
- Това може да почака. - Той сви устни и изведнъж усетих силен пристъп на съжаление за горкия Сойър. Какво толкова бе направил, че Крисчън му беше ядосан?