Белият нинджа (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белият нинджа (Част I)». Краткое содержание книги:
— По-точно? — попита Сенжин и запали цигара.
— Казано с две думи, обектът е изгубил представа за действителността — сви рамене доктор Муку. — Сетивата му регистрират единствено онова, което той желае да им внуши. Все едно, че им е поставил филтър, с чиято помощ възприема иначе прекалено сложните и опасни за психиката му външни влияния.
Вътре в душата си Сенжин се забавляваше безкрайно от напълно погрешните заключения на доктор Муку, изградени изцяло върху предположения и замаскирани неистини.
— Кажете, докторе — каза на глас той. — Как стигнахте до това заключение?
— Много просто — отвърна доктор Муку. — Ние с вас не възприемаме толкова еднозначно концепцията за жената демон, характерен пример за която е Кийохиме. — Докторът се усмихна и скръсти ръце на корема си: — Ето каква е същността на мита за жената-демон: в първия миг човек се стряска от нея, тъй като неволно я сравнява с майка си, а и с майката на своите деца. Той открива, че е демон, едва когато смъкне любящата майчинска маска от лицето й. — Пръстът му предупредително се повдигна: — Всеки психоаналитик обаче знае, че истинският образ на жената-демон също е до известна степен маска. А най-интересното е, че точно тази маска е плод изцяло на въображението на въпросния индивид. Тя е нещо, от което той се нуждае, нещо, без което не може да съществува. Или, както казва Юкио Мишима — „отражение на непресъхващите сексуални желания на мъжа“.
Сенжин с мъка се удържа да не се изсмее в лицето на доктор Муку. Дали си дава сметка какви глупости дрънка? Едва ли. Беше прекалено погълнат от ролята си на наставник и лечител на човешката душа.
Кимна с глава и промърмори няколко думи на възхищение, така, както някога печелеше благоразположението на своя сенсей по Кшира. В крайна сметка доктор Муку се считаше за опитен психолог, а това, поне за момента, беше от полза за Сенжин.
От друга стара обаче, той не искаше нещата да изглеждат прекалено леки и окончателни за стария психиатър.
— Ще позволите да ви напомня, че обектът не е показал никакви признаци за наличието на насилствени сексуални амбиции — подхвърли той.
— Въпрос на време — поклати глава доктор Муку. — Човек, погълнат до такава степен от концепцията за жената-демон, не може да не храни чувство на огромна антипатия по отношение на всички жени. От своя гледна точка, той може да се освободи от това чувство само чрез сексуално насилие.
— Значи няма да се задоволи просто да ги убива, така ли?
— Точно така. Убийството е прекалено окончателно и прекалено кратко, за да го освободи от натрупаната ярост. Преди това трябва задължително да измъчва своите жертви, има хиляди начини да го стори. Много ще бъда изненадан, ако сред тях отсъства сексуалното насилие.
Сенжин продължаваше да кима и да се усмихва. Но в стомаха му неволно започна да нараства хладното кълбо на безпокойството. Доктор Муку несъмнено би го идентифицирал с яростта, но Сенжин знаеше, че то е нещо съвсем друго. Нещо, което лежеше далеч отвъд познанията и способностите на доктор Муку.
Брандинг лежеше напреко на разхвърляното легло. Тялото му бе сластно отпуснато и леко му се виеше свят. В момента той бе напълно задоволен физически, но положението с ума му беше друго. Очите му, присвити от косо падащите лъчи на следобедното слънце и светнали от страст, наблюдаваха голото тяло на Шизей, което се плъзна от леглото на пода.
За миг то се изпречи между него и светлината и явлението беше такова, каквото човек наблюдава по време на слънчево затъмнение. Сякаш слънцето бе намерило убежище в тази стройна фигура и той за пръв път разбра истинското значение на думата сияние. Обърна се и светлината позлати кожата й. Блестящите й очи, в този момент доста по-светли както от черния махагон, който бяха допреди малко, така и от сенките в помещението, бавно се плъзнаха към проснатата му върху леглото фигура и той усети как изведнъж се парализира от вълнение и непонятен ужас.
Котън Брандинг не искаше да отмести поглед от нея. Никога в живота си не бе чувствал толкова могъщо и на такова интимно равнище влиянието на друг човек върху себе си. Едно е да усещаш въздействието на друг човек — нежно или грубо, според обстоятелствата, и съвсем друго — да се почувстваш погълнат от магнетичния вихър на омайната привлекателност, която притежаваше тази жена.