Сънят на сукубата

Не получих много енергия от Саймън, но, също като другите пъти след нов прием на енергия, сънувах съня.

Той се разви по същия начин. Започна с миене на чинии, после другото ми Аз погледна към дневната и се усмихна на момиченцето. След още няколко мига другото ми Аз се върна към чиниите. Изкрещях й без звук да се обърне. Не можех да се наситя на момичето. Исках да я пия с очи. Можех да я гледам цяла вечност, да попивам дългите й мигли и нежните й къдри.

После, сякаш ме чу, другото ми Аз се обърна към стаята. Момичето го нямаше. Другото ми Аз извади ръце от водата и точно тогава се чу тупване и трясък. Последва звук на плач и аз се събудих.

Беше късно сутринта и нямах енергия. Това честно казано вече не ме изненадваше. Заедно със загубата на съня обаче, изпитах и едно ново усещане. Почувствах студ до мозъка на костите си. Имах чувството, че кожата ми е мокра, сякаш бях под вода. Когато прокарах пръсти по ръката си обаче, тя беше съвършено суха. Въпреки това облякох най-дебелия пуловер, който намерих, и усещането за студ намаля.

На работа бяхме доста заети, но не се случи нищо особено до края на смяната ми. Тогава Мади небрежно ми напомни за излизането довечера. Едва не минах през една витрина, когато го каза. Във вчерашния хаос се бях уговорила да изляза след работа и с Мади, и със Сет. Често правех такива неща, когато бях под стрес. Чувствах се ужасно популярна и както често се случваше в подобни ситуации, реших проблема, обединявайки двете грешки.

— Мади искаше да излезем тази вечер — казах на Сет. — Мисля, че е самотна. Може ли да я вземем да гледа децата с нас?

— Разбира се — каза той, без да откъсне поглед от лаптопа.

— Сет ме помоли да му помогна с гледането на племенниците му — казах на Мади. — Имаш ли нещо против това да правим тази вечер?

Мади се замисли над предложението ми малко повече от Сет. Не изглеждаше разочарована, по-скоро объркана.

— Не съм имала много контакти с деца. Не че не обичам децата… просто се чувствам странно в тяхна компания.

— Племенниците му са страхотни — уверих я аз. — Ще те накарат да си промениш мнението.

Малко ми беше неудобно, че я натрапвам така в приключението със семейство Мортенсен. Тя мълча през по-голямата част от пътуването, без да сподели мислите си с мен. Семейството на Сет живееше в северната част на града, в Лейк Форест Парк. Всички къщи по улицата бяха абсолютно еднакви, но човек трябваше да прави жертви, ако иска да подслони двама възрастни и пет момичета.

— Боже господи! — каза Мади, когато влязохме. И петте дъщери на Мортенсен бяха вътре. Бяха от четири до четиринайсетгодишни и имаха русата коса и сините очи на майка си. Сякаш попадахме по средата на някакъв спор. — Може би… не е толкова добра идея…

Огледах стаята. Сет беше дошъл по-рано и Тери и Андрея вече бяха тръгнали да пазаруват. Четиринайсетгодишната Бранди се опитваше да надвика Кендъл, която беше на девет и шестгодишните близнаци Маккена и Морган. Само четиригодишната Кайла седеше на дивана до чичо си и слушаше мълчаливо.