Сънят на сукубата

— По алтруистични причини.

— Джорджина — каза предупредително той.

— Добре — признах. — Тя е малко… нова.

— Колко нова?

— Съвсем нова. Още е в гаранция.

— Все пак трябва да има някаква уловка.

— Ами… тя е… — затърсих в речника си подходящо прилагателно. — Непохватна.

Едната му тясна вежда се вдигна.

— Непохватна?

— Все още се учи да сваля мъже. — Тъй като Саймън вероятно търсеше сексапилни жени, реших да не споменавам, че Тоуни все още не е намерила верния път. — И тя е, хм, лоша танцьорка.

— Колко лоша?

— Лоша.

— Може ли да си малко по-конкретна за какво ниво на лоша става въпрос?

— Помниш ли Гигли?

— Исусе! Та защо си мислиш, че ще наема лоша танцьорка?

— Саймън — възкликнах, — всичките ти танцьорки са лоши.

— Не всички. А и не търся неопитни попълнения. Имаме си стандарти.

Изгледах го сериозно.

— Добре, добре. — Той прокара ръка през омазаната си с гел черна коса. — Какво ще получа в замяна?

Сега аз се направих на възмутена.

— Какво искаш да кажеш? Получаваш сукуба-танцьорка. Какво още искаш?

— Получавам сукуба-трагичен случай. Аз правя услуга на теб — присви очи. Да. Един ден щеше да стане добър имп. Беше на крачка да сключи сделка. — Аз искам теб. През тази седмица танцувай две нощи за мен.

— Не.

— Една нощ.

— Саймън, няма нищо на този свят, което да ме накара да танцувам тук, дори и безвъзмездната помощ за въпросната сукуба. Поискай нещо друго.

— Да, добре — той се замисли. — Теб. Искам теб.

— Хей, току-що ти казах…

— Не, не. Не като танцьорка. Искам те сега. На бюрото.

Въздъхнах. Така значи.

— Виж, като ще наемам лоша сукуба, няма да е зле да изпукам и една добра сукуба.

— Интересна логика. Не се ли тревожиш за душата си?

Той ме погледна сякаш не можеше да повярва, че съм имала нахалството да попитам такова нещо. Бях го изгледала по подобен начин, когато той каза, че в «Лоу Блоу» имат стандарти.

— Дадено — изправих се. — Но не в това тяло. Избери си друго.

Саймън изпръхтя.

— Да не мислиш, че искам красавица, която прилича на кръстоска между пин ъп момиче* и модела Ан Тейлър? Зарежи. Искам шестнайсетгодишна версия на Лайза Минели. В ученическа униформа.

[* Пин ъп — понятието се свързва с картини на жени застанали в еротична поза. — Бел.ред.]

Втренчих се в него.

— Нямам представа как би трябвало да изглежда това.

Той започна да разкопчава панталона си.

— Ти си умно момиче. Ще измислиш нещо.

Въздъхнах отново и се трансформирах в дребно тяло с черна къса коса. Бебешки гладка кожа. Зелена карирана пола с подходящо сако. Саймън изръмжа одобрително.

Обърнах се, поставих ръце на бюрото, наведох се и му поднесох задника си. Надявах се да свърши бързо. Ако можех да изтрия образа на невестулка в съзнанието си, може би щеше да ми е много по-лесно.

Почувствах как ръцете му се плъзнаха по краката ми, докато ми вдигаше полата. Изведнъж той замръзна.