Внимавай в картинката
- Автор: Додд Кристина
- Серия: Зестрогонец #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Внимавай в картинката». Краткое содержание книги:
А сега се чувстваше виновна, че е била толкова рязка с него и дваж по-виновна, че иска той да прескочи трапа, за да може да го използва. От плановете й не бе излязло нищо и сега трябваше да се връща в Уолдемър Хауз с Девлин. Девлин, който я гледаше както котка гледа в миша дупка.
За съжаление сиренцето, което той използваше за примамка, беше наистина съблазнително.
Тя наплиска със студена вода лицето си и съжали, че не си е взела онези хапчета, които лекарката й беше предписала, защото в момента главата й се цепеше от болка.
Нямаше да го признае пред Девлин, но може би наистина се беше претоварила първия ден след мозъчното сътресение. Трябваше да се върне в хотела, да се свие в леглото и да подремне.
Тя мина през книжарницата и излезе на улицата, където Девлин беше паркирал джипа.
Гюрукът беше свален и сега го виждаше да седи зад волана.
Четири го гледаше, сложил ръце на ролбара.
— Не съм лоша компания за вечеря, а готвачът ти и без това има нужда от упражнения. Ще дойда с вас.
— Няма да направиш такова нещо. — Нетърпението на Девлин не можеше да се скрие.
— Точно така. Няма задна седалка. Така че ще дойда с моята кола — настоя Четири.
— Не. — Девлин форсира двигателя и погледна към книжарницата. Забеляза Медоу и за миг й се стори, че погледът му омекна.
Но сигурно си беше въобразила това, което й се искаше да види, защото в следващия миг й направи нетърпелив жест с глава да побърза.
Сигурно се шегуваше.
Тя спря и го изимитира. После вдигна вежди.
Четири се обърна, наблюдавайки пантомимата, ухилен.
Девлин изглеждаше така, сякаш ще се задуши от гняв, но гласът му беше топъл и изпълнен с обожание, когато извика:
— Скъпа, хайде по-бързо! Сам вече звъня от хотела. Тримата хамали изпуснали проклетия дънер върху чисто новата беседка, преди боята да е засъхнала.
Тя тръгна отново.
Четири й помогна да влезе в джипа, като промърмори достатъчно високо, за да чуе Девлин:
— Истински звяр е, който е свикнал да става винаги на неговото, но ти го дресираш и той се подчинява на командите ти.
— Което обаче не може да се каже за теб. — Девлин потегли толкова рязко, че Четири отскочи назад, за да не го отнесат.
Медоу затърси предпазния колан.
— Девлин! Това не беше учтиво.
— Не се тревожи за Четири и за това, че чувствата му може да са наранени. И без това не усеща нищо след голямото наливане с бърбън с лед. С моя бърбън. — Девлин поклати глава, но Медоу си помисли, че съзира лека симпатия към единствения син на Бенджамин. — Почти съм сигурен, че е хукнал към тъпия си малък автомобил, готов да се понесе към хотела.
— Може би си прав. Четири изглежда забележително издръжлив, особено за човек с баща като Брадли Бенджамин. — Тя свали шапката си и върза косата си на опашка.
— Когато бях момче, си мечтаех за баща като другите деца. После се запознах със стария Бенджамин и като го видях как тормози Четири, реших, че съм си добре.
Тя се поколеба, разкъсвана между толкова много въпроси, на които се нуждаеше от отговор. Най-после се реши:
— Като гледам, Брадли и към теб не е особено мил.
— Сама го чу. Аз съм копеле и той пази най-язвителните си подмятания за мен.
— Защото му напомняш за изневярата на съпругата му и за детето, което е загубил. — Тя си сложи отново шапката и я завърза отгоре с шал.
— Виж ти, това е нова теория.
Как можеше да е толкова глупав?
— Трябва има причина да се държи по този начин с теб, а колкото до Изабел, явно я е обичал. Просто не е могъл да разтвори душата си за нея.
— От думите на Четири ли си направи този извод? — Вятърът плющеше, докато джипът се носеше към града на юг към редиците от имения.
Трябваше да е по-предпазлива и да не казва всичко, което знае.
— Докато говореше по телефона със Сам, аз говорих със Скръби. — Това беше вярно. Беше говорила със Скръби — само че не за брака на Брадли Бенджамин.
— О, искаш да кажеш, че двамата сте обсъждали проникновено най-съкровените ми чувства?