Фамилията Прици

— Не мога, такова е положението, че не мога — прошепна Чарли по телефона.

— Става дума за твоя живот, Чарли. Налага се временно да изчезнеш.

— К’во, к’во?

— Не сега, действай!

— Дрехи да вземам ли?

— Нови ще си купиш.

— Ама защо?

— Заради Джордж Ф. Мелън.

— О!

— После ще говорим. Колата ще те закара до летището в Маями. Влез в телефонната кабина, която е най-близо до източния пропуск на заминаващите. Ще ти се обадя там. Знам номера.

— А какво ще стане с…

— Остави бележка на момичето. Пиши й, че спешно заминаваш, служебно. Има кола за нея до Ню Йорк. Да се обади на камериера щом се приготви. Ще има още една пътничка, така че няма да е сама.

— Коя?

— Госпожа Бостуик.

— Боже, Тате, ти даже не си представяш колко по-оплетено е всичко.

— Чарли, трябва да изчезваш. Като поговорим, ще ти стане ясно.

Мардел сънливо се размърда.

— К’во има?

Той се наведе и целуна голото й рамо.

— Нищо, нищо, спи.

Чарли се облече бързо, плисна си вода на лицето, среса косата. Седна на малкото бюро в стаята.

„Скъпа Мардел, написа той, изскочи една важна работа. Налага се да замина. НЯМА НИЩО ОБЩО СЪС СНОЩНИЯ НИ РАЗГОВОР“. Това изречение той написа с тлъсти главни букви. „Когато се облечеш и прибереш багажа, обади се на камериера и един сътрудник на баща ми ще те откара в Ню Йорк. Няма защо да се тревожиш. Всичко е наред — цветя и рози. С обич, Чарли.“

Той отиде до прозореца и надникна зад плътните завеси, за да се увери, че наистина е толкова рано, както каза Поп. Да, така беше… Вместо цветя и рози, черно отровно биле. Навън се измъкна на пръсти и натисна копчето със знак „надолу“. Кабината беше на етажа и откликна с „пинг“ почти мигновено, а Чарли подскочи. Тая работа с двете агресивни жени, които го разпъваха на кръст, бе изострила сетивата му. Погледна си краката, за да се увери, че е обул чорапи.

Не може някъде да не е написано как да се справя човек с подобни ситуации. Ще трябва да намине в библиотеката, там където го пратят, още не знаеше в кой град. Влезе в асансьора и ядно стовари ръка върху най-долното копче. Щом вратата се отвори, видя Водопроводчика.

— Какво става? — попита Чарли.

— Ето ме и мен. Отвън чака лимузина.

Водопроводчика му подаде плик през прозореца на колата.

— Билет за Фред Дж. Фълтън.

— Кой е той?

— Ти.

— За къде?

— Далас.

Чарли сложи плика в джоба си.

— Ама че работа! — проплака той. — До скоро, Ал. — Колата се плъзна по „Колинз Авеню“.

Пресичаха „Джулия Татъл Козуей“, за да поемат направо към летището, когато Чарли напълно осъзна сериозността на положението. Поп никога не играе дребни игрички. Ами Мейроуз, тя да не е по-малко опасна, готова е да го разпне заради Мардел! „Аз съм годеницата на Чарли“, казала тя, или нещо подобно. В името Господне, ще ми каже ли някой как е влязла тази муха в главата й? Сгодени били. За никого не е сгоден, даже и за Мардел. Той и Мей бяха извършили в леглото в неговия апартамент нещо напълно естествено за хора на тяхната възраст и физиологически възможности. Американският министър на здравеопазването и списанието „Съвременна психология“ ще застанат на негова страна. Това в леглото бе много приятно и двамата имаха право да вярват, че ще е така, и то си беше така, затова пробваха още няколко пъти. Годежните пръстени отдавна щяха да са се свършили, ако всяко съвкупление между здрав американец и здрава американка автоматично водеше до годеж. Шестдесет процента от населението на страната щеше да бъде взаимно обвързано. И никакви сватби нямаше да има, при толкова много кръстосани годежи.