Фамилията Прици
- Автор: Кондон Ричард
- Серия: Prizzi's Family #1
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Иван Вазов“
- Переводчик: Емилия Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Фамилията Прици». Краткое содержание книги:
— Намини в четири и половина. Най-щастливият ден в живота ми е днешният.
Мейроуз облече рокля, зеленикав туид, сплетен от багрите на Лавът25 в Шотландия, зелен пуловер, зелени вълнени чорапи. Обу ниски обувки и почти не си сложи грим, като незряло девойче. Беше съвсем готова, когато изведнъж реши да се преоблече. Знаеше и друг начин да изглежда малка в очите на дядо си. Смени роклята с шотландска пола — зелено каре, шотландски пуловер — също зелен, преметна наметалото — част от шотландския народен костюм, сложи широката барета с пухкавия пискюл на върха и подбрадника. Застана пред огледалото. Зачуди се как ли се обличат травеститите в тази страна Шотландия.
От грамофона долиташе музика на Винченцо Белини — операта „La Pirata“, една сицилианска история. Точно по средата на разтапящата душата кантилена „Pietosa al Padre“ Амалия въведе Мейроуз. Дядо й се усмихна и я поздрави с навеждане на глава, но направи знак с ръка да не говори, докато арията свърши. Мейроуз седна срещу него — краката чинно залепени един до друг.
Подредбата на стаята повтаряше спалнята на херцога, която Корадо Прици носеше в сърцето си още от детството. Стената бе почти изцяло покрита с картини от деветнадесети век, акватини в барокови рамки. Мебелите бяха тъмни, тромави, тумбести и по всичко наоколо, с изключение на дон Корадо, имаше ресни.
Арията свърши. Донът стана и разпери ръце. Мейроуз изтича да се хвърли в прегръдката му, но предпазливо — та той бе толкова мъничък и крехък!
— Красавицата ми! — каза дон Корадо. — Ела, седни и си вземи, сладка, скъпа моя.
Седнаха редом, делеше ги само масичка, от двете страни на табуретка, върху която се виждаше купчина сицилиански сладкиши и бисквити.
— Колко е хубаво, че те виждам — каза Донът.
— Исках ти пръв да научиш новината, дядо. Даже баща ми още не знае.
— Новина? — отвърна Донът вежливо.
— Ще се омъжа за Чарли Партана.
— О, каква прекрасна новина.
Той плесна и сключи ръце пред пилешките си гърдички и белна очи към небесата.
— Моите две най-съвършени същества — сватба!
— Дойдох за благословията ти, дядо.
— Хиляди пъти ще ти я дам, стига да си сигурна, че наистина я искаш, и че сватба ще има.
— О, да, сигурни сме, дядо.
— Тогава новината трябва да се чуе на голямо тържество. И тъй като е за тебе, моя най-любима внучке, ще бъде грандиозно, каквото отдавна не сме имали. Ще го направим в „Старите градини на Палермо“. След около четири седмици, добре ли е?
Той протегна ръка, тя се наведе, целуна я. Тръгна си с овлажнели очи. От грамофона долетя квинтетът, последван от секстета, а скоро се намесиха и гласовете от хора. Прелестен миг, и примката около врата на Чарли се стегна…
Двадесет и четвърта глава
Джордж Ф. Мелън бе прекарал в Бронкс изключително труден ден от предизборната си борба. Изправен под ледения дъжд, той премина с автоколоната по празните улици покрай гимназията Де уит Клинтън, надолу по Мошолу Паркуей и стигна до горната част на Гранд Конкорс, за да присъствува на слабо посетения митинг на Янки Стейдиъм, който му се беше случвало да види. Ядрото от негови поддръжници, конгрегацията на Електронната евангелистка църква, събрана от всичките пет района за участие в кампанията в Ню Джърси и Кънектикът, бяха докарани с автобуси и имаха възможност да чуят още веднъж предизборната му реч. Нямаше телевизионни камери. Не присъствуваха и журналисти от радиото, защото се бяха уговорили да спестят останалото от предназначените за финансиране на кампанията суми за последната решаваща седмица след ареста на Чарли Партана, когато църковна музика щеше да зазвучи от могъщи органи в знак на победата.
Той се прибра изтощен вкъщи. Живееше в един обикновен на два етажа апартамент на Пето авеню — до музея Метрополитън, който така и не намери време да посети, но тази близост подчертаваше жаждата му за изкуство и култура.
Сицилианецът Луиджи, безупречният иконом, се завтече, помогна му да свали палтото, шала, шапката, ръкавиците и му подаде голяма чаша уиски с малко вода и лед.
— Господин Марвин е в кабинета, сър.
Марвин беше тридесет и една годишният син на Мелън. Мелън отпи няколко глътки от уискито преди да се изправи лице в лице с Марвин, защото знаеше, че няколко часа, прекарани с него, се равняваха на няколко месеца, прекарани в самота на космически кораб, обикалящ из пространството на Алфа Кентавър. Навремето Марвин имаше желание да се изяви в църковното поприще и да стане духовна издънка на един светец, преподобния Джери Фалуел, който наставляваше хората си: „Един ден ще слезе Исус и отведнъж ще унищожи всички разпоредби на Върховния съд, с едничък удар.“ Но баща му се бе възпротивил категорично. Марвин стана негов изпълнителен директор и носеше на плещите си многобройните задължения по строителството на храмови комплекси из цялата страна. Сега баща му даваше всичко, до последното пени, за да стане кмет на град Ню Йорк, втората по значение изборна длъжност в Съединените американски щати. Мелън преполови чашата си, изправен в просторното антре, после изпъна рамене и влезе в кабинета с бодра крачка, за да се срещне с Марвин.
25
Местност в Шотландия. Като цвят означава тъмнозелено — Бел.ред.