Фамилията Прици
- Автор: Кондон Ричард
- Серия: Prizzi's Family #1
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Иван Вазов“
- Переводчик: Емилия Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Фамилията Прици». Краткое содержание книги:
Синът му по телосложение приличаше повече на майка си, отколкото на Шон Конъри в ролята на Джеймс Бонд. Беше нисък и дебел, с маслено-жълта коса и зъби. Не говореше напевно и независимо от това, за какво ставаше въпрос, добре тренираната му усмивка не слизаше през цялото време на разговора — в съгласие с ритуала на Електронната евангелска църква. Усмивката „поглъщам всякаква помия“ представляваше за духовенството на Електронната църква същото, каквото бе широкополата шапка за ортодоксалния евреин, или малката шапчица на темето на католическия кардинал.
Джордж Ф. Мелън нямаше нищо против сина му да опознае всички страни на техния бизнес, с изключение на една — парите. Имаше нещо подозрително у Марвин. Държеше се така, сякаш искаше да духне с парите. Разбира се, това беше илюзия. Мелън бе сигурен, но тъй като Марвин беше изявил горещо желание да даде своя принос в Електронната евангелистка църква, чието свято тайнство бяха парите, той беше нащрек.
Мелън тежко въздъхна. Ако ще бяга, Марвин би избягал само с куп пари. По целия свят няма да се намери по-безобиден и по-доверчив поклонник на жените. Освен да се моли за някоя Ева със свещеническа похотливост, друго не би опитал, за бягство и дума не можеше да става. Марвин е евнух, мислеше Мелън, и вече бе крайно време да го отпрати някъде по-далеч от града преди истинската и жестока изборна битка след задържането на Партана да е започнала, защото попаднеше ли сред такова оживление и дейност, Марвин ставаше свръхвъзбудим и току-виж оплескал нещо в най-решаващия момент.
Мелън влезе в кабинета подобен на катедрала. Липсваше всякакъв домашен уют, по-скоро приличаше на удобна молитвена зала и учебна зала, в която обсъждаха Светото писание. С лице към вратата бяха поставени две катедри, имаше игрална маса с размери шест на дванадесет фута, а по стените бяха закачени оперативни карти на бойните действия в Босна по време на Първата световна война, висели някога в главните квартири на съюзническите войски, които сега внасяха борчески дух в интериора. В самия център на огромното бюро с резба флорентински стил се намираше неизменно ежедневната кръстословица от „Ню Йорк Таймс“. Мелън стисна ръка на сина си и се остави да го целуне по бузата. Запали една пура. Луиджи, безупречният иконом, тихомълком сложи в ръката му втора чаша пълна с уиски.
— Не пиеш ли твърде много, татко? — попита Марвин, по начина, по който винаги произнасяше думата — „татьо“.
— Не, Марвин.
— Алкохолът е наркотик, татко.
— Как върви работата, Марвин?
— Добре, татко.
— Националният конгрес на телевизионните евангелски общности и съпътствуващата го изложба се откриват следващата събота в Ню Орлиънс Ще бъда прекомерно зает, както знаеш, с нещо съвсем различно и затова ти ще представяш нашата фирма както на щанда, така и от трибуната, надявам се.
— Всичко е уредено, татко. Ще говоря четвърти поред, след Едгар Хеншоу Дав. Заминавам за Ню Орлиънс в събота сутринта, ще успея тъкмо навреме за важната конференция в понеделник.
— Върху кой библейски текст ще говориш?
— „Масло принесе във великолепна чаша“ — Исус Навин 1:9.
— Аз бих предложил друго — „защото гдето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви“, Мат. 6:21.
Безупречният иконом Луиджи безшумно оправяше по нещо тук и там в стаята. Напълни и чаша за Марвин.
— Задачата ти е да продаваш, Марвин. Нужен ни е железен цитат, който да „задрънчи“ в касата ни, нещо от Писанието или от Уил Шекспир, а в същото време да влезе в речта ти като въведение към нашата пенсионна система за енориашите — зрители. Идеята е съвсем нова за дейността на църквата, но е толкова хитра и печеливша, че ще се продава като топъл хляб. Изгода ще имат много широки кръгове църковни дейци — три процента за всяка продадена индивидуална пенсионна полица, така че това ще се превърне в сензацията на конгреса им и ще привлече участниците.