Никога не казвай никога

Итън пресуши чашата си и я остави на сервизната масичка.

— Ако това е цената, която трябва да плащам, то по-добре да си остана самотник.

— Ами приятелки? — попита нервно тя. Дни наред си блъскаше главата как да го попита.

Лека усмивка разтегна устните му.

— Да, имал съм няколко.

— Познавам ли някоя от тях?

Итън просто сви рамене и седна в едно от кожените кресла, които със същия успех можеха да участват в изложба.

— Имал ли си някоя сериозна? — продължи да го притиска Ема, като се настани до него и прегърна една от меките, плюшени възглавници.

— Имаше една. Но вече всичко свърши. Ами ти? — Той я изгледа изпитателно. — Остави ли някого във Вегас?

— Не съвсем. — Ема сведе поглед към скута си. — Имала съм гаджета, но нищо сериозно. Накрая се появи едно момче, но…

— Но какво?

Гърлото й се стегна.

— Накрая нищо не се получи.

Въобще не обичаше да лъже, но не искаше да навлиза в подробности за смущаващото фиаско с Ръс Брюър, в когото бе направила голямата грешка да се влюби. След като я покани да излязат, тя се подготви за срещата, взе на заем една рокля от Алекс, обу обувките си „Кейт Спейд“, които беше успяла да вземе на разпродажба в „Гудуил“, три пъти изми и промени прическата си, докато накрая й хареса. Но когато отиде пред мола, Ръс не беше там. Вместо това на входа стояха бившето му гадже Адисън Уестърбърг и приятелките й, които избухнаха в пренебрежителен, гаден смях. „Все едно Ръс ще излезе с осиновена!“, дразнеха я те. Всичко се оказа постановка. Която, в интерес на истината, не се различаваше особено от номерата в „Играта на лъжи“.

Итън отвори уста, може би с намерението да каже още нещо, но изведнъж зърна нещо зад тях и очите му се разшириха.

— Мамка му. — Той се наведе напред и стисна здраво ръката на Ема.

Ема се обърна. Ниша Банерджи, облечена в черна рокля с висока яка и обувки от змийска кожа с високи токчета, се беше изправила пред гигантската фотография на почти гол мъж. До нея стоеше баща й и се оглеждаше с безизразно изражение на лицето.

— О, Боже — прошепна Ема. И точно в този момент Ниша се обърна и ги видя. Пилешкото шишче, което държеше в ръката си, падна забравено в чинията й.

— Да се махаме. — Ема хвана Итън за ръката и го поведе през тълпата. Хвърли чашата си с шампанско в близкия кош за отпадъци и се запромъква между гостите, като едва не събори от ръцете на една сервитьорка подноса с хапки. Някакъв мъж със син кадифен костюм и каубойска шапка им се ухили над чашата с мартини, сякаш бяха две малки деца, които бягат от сбиването в училищния двор. Но господин Смокинг спокойно им отвори вратата, сякаш непрекъснато виждаше хора, които напускат тичешком откриването на изложби. Слязоха бързо по стълбите и потънаха в блещукащата тусонска нощ.