Тихоокеански водовъртеж
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #1
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тихоокеански водовъртеж». Краткое содержание книги:
Аварийният отсек представляваше тръбообразна камера в корпуса на подводницата. Той побираше шестима души и беше направен така, че при потъване на подводната лодка екипажът да влезе тук, да затвори херметически вътрешния капак, а после да наводни камерата чрез предпазния клапан. Когато водното налягане навън се изравнеше с вътрешното и останалият въздух бъдеше изпуснат, мъжете просто отваряха външния капак и се издигаха към повърхността. В този случай Пит и Марч щяха да извършат обратната процедура — първо щяха да изпуснат водата, а после да влязат, както се надяваше Пит, в сухата вътрешност.
Лудост беше единствената дума, с която Марч можеше да определи влизането им в непрогледната тъмнина на камерата. Пълна лудост! Щеше да е много по-просто, ако отвореха вътрешния капак, без да се промъкват през тъмното тясно помещение. Защо трябваше да се губи време в безсмислен опит да се изравнява налягането, след като подводницата беше пълна с вода? Те нямаше да намерят нищо друго, освен вътрешност, пълна с разложени трупове. И двамата щяха да са мъртви, ако не побързаха; той очакваше всеки момент да изразходва и последния си запас от въздух. Лудост, повтори отчаяно той в себе си. Изглеждаше невъзможно, но му се стори, че е плувнал в пот. После завъртя клапана.
Въздухът засъска тихо в камерата и водата започна да се оттича. Сигурно е сън, каза си Марч. Не е възможно да е истина. Тялото му даде да се разбере, че налягането спада и въпреки че не можеше да види, той знаеше, че вдигнатата му ръка стърчи над нивото на водата. После почувства как леки вълни обливат лицето му. Ако не стискаше накрайника на регулатора за дишане между зъбите си, щеше да зяпне от почуда. След като преодоля шока и възвърна самообладанието си, той затърси пипнешком водоустойчивия ключ за осветлението, за който беше сигурен, че се намира близо до изпускателния клапан. Най-сетне пръстите му напипаха гумения ключ. Тогава той го повдигна и светлина обля аварийния отсек.
Марч се вкамени от това, което видя. Пит стоеше пред него, облегнат нехайно на напречната преграда, и напълно безразличен към околната обстановка; маската му за лице беше вдигната върху смолисточерната му коса, накрайникът му висеше върху широкия му гръден кош. Той гледаше Марч със зелените си очи, които като че ли изпускаха искри, а устните под суровото му почерняло лице бяха извити в лека усмивка.
Марч изплю накрайника си.
— Откъде знаеше? — попита той изумен.
— Тренирано предположение — отвърна язвително Пит.
— Осветлението, помпите за налягането… — продължи със замаяна глава Марч. — Сигурно ядреният реактор все още работи.
— Така изглежда. Дали да не проверим?
За Марч леденото спокойствие на Пит беше удивително.
— Защо не? — каза той, опитвайки се да говори с безразличие, но думите му излязоха като кресливо грачене. Водата беше напълно източена вече и той погледна надолу към капака на вътрешния люк на „Старбък“.
Двамата свалиха бутилките със сгъстен въздух, маските за лице и плавниците си, убедени, че щом в аварийната камера имаше въздух, значи и в самата подводна лодка щеше да има годен за вдишване въздух. Марч коленичи в останалата не повече от сантиметър-два вода по пода на вътрешния люк и завъртя ръчното колело. То се завъртя по-лесно от предишното; мънички въздушни мехури излязоха изпод капака, когато от подводницата се просмука въздух. Той се наведе ниско и пое излизащия въздух.
— Годен е — съобщи той.
— Тогава отвори капака още малко.
Марч завъртя ръчното колело и през локвата в краката им излезе още въздух. След малко налягането се изравни и водата с бълбукане се източи през капака. Марч бе обзет от отчайващо предчувствие; този път не се усъмни в ледената пот, която обля тялото му. Той повдигна внимателно капака и бързо се отдръпна настрани. Никой не беше в състояние да го накара да влезе пръв в тази безбожна крипта. Но напразно се безпокоеше. Пит бързо се промъкна покрай него, спусна се по стълбата и се загуби от поглед.
Пит се озова в ярко осветен и безлюден носов торпеден отсек. Всичко изглеждаше на мястото си, сякаш обитателите му временно бяха излезли да поиграят карти или да подремнат следобеден сън в каютите си. Леглата зад торпедния склад бяха грижливо оправени; медните гравирани плочки на кръглите задни врати на тръбите блестяха ослепително; вентилаторната тръба жужеше с нормална скорост. Единственият признак на движение създаваше сянката на Пит върху напречната преграда. Той се върна до аварийния люк и погледна нагоре.