Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
— Мисля, че ще трябва да променим плана — каза Джон Сняг.
Обсъждаха го близо два часа.
Коня и Рори бяха сменили Бълхата и Мъли при вратата на оръжейната.
— С мен — каза им Джон, когато дойде време. Дух също поиска да тръгне с тях, но когато застъпва тихо по петите им, Джон го сграбчи за врата и го натика обратно вътре. Борок можеше да е сред събралите се в Залата на щитовете. Последното, което му трябваше точно сега, беше вълкът му да налети на глигана на превъплъщенеца.
Залата на щитовете бе една от най-старите части на Черен замък, дълга и проветрива зала за пирове от тъмен камък, дървените тавански греди бяха почернели от столетия дим. Когато Нощният страж бил много по-голям, по стените ѝ били накачени редици ярко оцветени дървени щитове. Тогава, както и сега, щом някой рицар обличал черното, се отказвал от предишния си герб, за да вземе простия черен щит на братството. И изоставените щитове се окачвали в Залата на щитовете.
Стотици и стотици рицари означаваше стотици и стотици щитове. Ястреби и орли, дракони и грифони, слънца и елени, вълци, мантикори, бикове, дървета и цветя, арфи, копия, раци и кракени, червени лъвове и златни лъвове, и пъстри лъвове, бухали, агнета, девици и тритони, жребци, звезди, токи и торкви, одрани мъже и обесени мъже, и изгорени мъже, брадви, дълги мечове, костенурки, мечки, пачи пера, паяци и змии, и скорпиони, и стотици още хералдически символи бяха красили стените на Залата на щитовете, грейнали в повече цветове, отколкото всяка дъга можеше да мечтае.
Но когато умреше рицар, сваляха щита му, за да отиде с него на погребалната клада или в гробницата му, а през годините и столетията все по-малко и по-малко рицари бяха обличали черното. Дошло беше време, когато вече нямаше смисъл рицарите да се хранят отделно. Залата на щитовете бе изоставена. Като за трапезна зала, имаше много да се желае — беше тъмна, мръсна, ветровита и трудно се стопляше зиме, мазетата ѝ гъмжаха от плъхове, таванските греди бяха проядени от червеи и обрасли с паяжина.
Но беше достатъчно голяма, за да насядат двеста души, а и триста, ако се сместеха. Когато Джон и Тормунд влязоха, из залата премина бръмчене като на раздразнени оси. Диваците надвишаваха по брой враните пет към едно, ако се съдеше по малкото черно, което видя Джон. Само десетина щита бяха останали, тъжни сиви петна с избеляла боя и дълги цепнатини в дървото. Но в скобите по стените горяха факли, а Джон бе заповядал да внесат пейки и маси. Седналите удобно мъже са по-склонни да слушат, беше му казал веднъж майстер Емон; стоящите прави са по-склонни да викат.
Джон се качи на хлътналата платформа с Тормунд Ужаса на великаните и вдигна ръце за тишина. Осите само забръмчаха още по-силно. Тогава Тормунд вдигна бойния рог и изсвири веднъж. Ревът на рога отекна от тавана. Всичко затихна.
— Повиках ви, за да съставим планове за спасителната акция на Хардхоум — започна Джон Сняг. — Там са събрани хиляди от свободния народ и гладуват, а имаме сведения за мъртви същества в леса. — Видя вляво Марш и Ярвик. Отел бе обкръжен от строителите си, а с Боуен бяха Уик Дяланата пръчка, Лю Лявата ръка и Алф от Рънимъд до него. Отдясно Сорен Трошача на щитове седеше скръстил ръце на гърдите си. По-назад видя Гавин Търговеца и Харл Хубавеца — шепнеха си. Югон Дядото седеше между жените си, Хоуд Скитника — сам. Борок се беше подпрял на стената в един тъмен ъгъл. За щастие глиганът не се мяркаше никакъв. — Корабите, които пратих да приберат Майка Къртица и хората ѝ, са разбити от бури. Трябва да пратим каквато помощ можем, или да ги оставим да умрат. — Двама от рицарите на кралица Селайз също бяха дошли, забеляза Джон, сир Нарбърт и сир Бенетон, стояха близо до вратата в дъното на залата. Но отсъствието на останалите от хората на кралицата се набиваше на очи. — Надявах се лично да поведа обхода и да върна толкова от свободния народ, колкото оцелеят в пътуването. — Червен блясък в дъното на залата привлече окото му. Лейди Мелисандра беше дошла. — Но сега разбирам, че не мога да тръгна за Хардхоум. Обходът ще се води от Тормунд Ужаса на великаните, познат на всички ви. Обещал съм му толкова мъже, колкото поиска.
— А ти къде ще си, врано? — прогърмя гласът на Борок. — Тук ли в Черен замък ще се криеш с бялото си псе?