Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
— Щ-щерки — изкъркори гарванът на Мормон. — Щ-щерки, щ-щерки.
Това отново разсмя Тормунд.
— Виж, това му се вика умна птица. Колко искаш за него, Сняг? Син ти дадох, най-малкото, което можеш да направиш, е да ми го дадеш тоя проклет гарван.
— Бих ти го дал — отвърна Джон. — Но най-вероятно ще го изядеш.
Тормунд отново зарева.
— Ядеш — каза гарванът мрачно и плесна с черните си криле. — Г-жито? Г-жито? Г-жито?
— Трябва да поговорим за обхода — каза Джон. — Искам да сме на един ум в Залата на щитовете, трябва да… — Спря, защото Мъли надникна през открехнатата врата и съобщи, че Клидас е донесъл писмо.
— Да ти го остави. Ще го прочета по-късно.
— Както кажете, милорд, само че… Клидас не изглеждаше много на себе си… беше повече бял, отколкото розов, ако ме разбирате… и трепереше.
— Черни криле, черни слова — измърмори Тормунд. — Така казвате вие коленичещите, нали?
— Казваме също: „Студ ли те е, пускай кръв, гориш ли — пирувай“ — отвърна му Джон. — Казваме: „Никога не пий с дорнци, когато луната е пълна.“ Много неща казваме.
Мъли също добави лептата си:
— Баба ми пък казваше: „Летните приятели ще се стопят като летен сняг, но зимните приятели са вечни.“
— Предлагам да приключим с мъдростите засега — каза Джон Сняг. — Доведи Клидас, ако обичаш.
Мъли не грешеше. Старият стюард трепереше и лицето му беше бяло като снега навън.
— Знам, че е глупаво, милорд, но… това писмо ме плаши. Вижте. „Копеле“ беше единствената дума, изписана отвън на свитъка. „Не лорд Сняг или Джон Сняг, или лорд-командир.“ Просто „Копеле“. А писмото бе запечатано с твърд розов восък.
— Прав беше, че дойде веднага — каза Джон. „Прав си, че си се уплашил.“ Счупи печата, разви пергамента и прочете:
„Фалшивият ви крал е мъртъв, копеле. Той и цялата му войска бяха размазани в седемдневна битка. Магическият му меч е у мен. Кажи го на червената му курва.
Приятелите на фалшивия ви крал са мъртви. Главите им са набучени на стените на Зимен хребет. Ела ги виж, копеле. Фалшивият ви крал излъга, както и ти. Каза на света, че си изгорил Краля отвъд Вала. Вместо това го прати в Зимен хребет да открадне невястата ми.
Ще си върна невястата. Ако искаш да си върнеш Манс Райдър, ела си го вземи. Държа го в клетка да го види целият Север, доказателство за лъжите ти. Клетката е студена, но съм му направил топло наметало от кожите на шестте курви, които дойдоха с него в Зимен хребет.
Искам си невястата. Искам кралицата на фалшивия крал. Искам дъщеря му и червената му вещица. Искам дивашката му принцеса. Искам малкия му принц, дивашкото бебе. И искам моя Смрад. Прати ми ги, копеле, и няма да притеснявам нито теб, нито черните ти врани. Не ми ли ги предадеш, ще ти изтръгна сърцето, копеле, и ще го изям.“
Беше подписано:
Рамзи Болтън,Законен лорд на Зимен хребет.— Сняг? — каза Тормунд Ужаса на великаните. — Изглеждаш все едно, че проклетата глава на баща ти току-що се изтъркаля от тая хартия.
Джон Сняг не отговори веднага.
— Мъли, помогни на Клидас да се прибере в стаята си. Нощта е тъмна, а и пътеките са хлъзгави от снега. Сатен, отиди с тях. — Подаде писмото на Тормунд. — Ето, виж сам.
Дивакът изгледа писмото подозрително и му го върна.
— Гадно изглежда… Но Тормунд Гръмовен юмрук имаше да прави по-добри неща, вместо да се учи да си говори с хартии. Никога нямат да кажат нещо добро, нали така?
— Рядко — съгласи се Джон Сняг. „Черни криле, черни слова.“ Може би все пак в старите поговорки имаше повече истина, отколкото си мислеше. — Пратено е от Рамзи Сняг. Ще ти прочета какво е написал.
Когато свърши, Тормунд подсвирна.
— Ха. Шибана работа, вярно. Какво беше онова за Манс? В клетка го държал, тъй ли? Как, когато стотици видяха, че червената ви вещица го изгори?
„Онова беше Дрънчащата ризница — за малко да каже Джон. — Беше магия. Илюзия, както го нарече тя.“
— Мелисандра… — „Погледни небето“, бе казала. Остави писмото на масата. — Гарван и буря. Тя видя, че идва. — „Когато получиш отговорите си, повикай ме.“
— Може пък да са лъжи. — Тормунд се почеса по брадата. — Ако имах едно хубаво гъше перо и шише мастило, можех да напиша, че членът ми е дълъг и дебел колкото ръката ми, обаче това няма да го направи толкав, нали?
— Той държи Светлоносец. Говори за глави на стените на Зимен хребет. Знае за жените на копието и броя им. — „Знае за Манс Райдър.“ — Не. Тук има истина.
— Няма да кажа, че грешиш. Какво смяташ да правиш, врано?
Джон сгъна пръстите на дясната си ръка. „Нощният страж не взима страна.“ Стисна юмрук и го отпусна. „Това, което предлагате, е ни повече, ни по-малко измяна.“ Помисли за Роб, за снежинките, стапящи се в косата му. „Убий момчето и нека се роди мъжът.“ Помисли за Бран, как се катери, пъргав като маймунка. За Рикон, останал без дъх от смях. За Санса, как гали козината на Лейди и си пее тихо. „Нищо не знаеш, Джон Сняг.“ Помисли за Аря, за косата ѝ, оплетена като птиче гнездо. „Направил съм му топло наметало от кожите на шестте курви, които дойдоха с него в Зимен хребет. Искам си невястата. Искам си невястата. Искам си невястата…“