Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
— При малкото чудовище най-вероятно. Хвърлил е око на една от дойките, чувам.
„Хвърлил е око на Вал. Сестра ѝ беше кралица, защо не и тя?“ Тормунд някога си бе наумил да стане крал отвъд Вала, преди Манс да го надвие. Торег Високия като нищо можеше да мечтае за същото. „По-добре той, отколкото Герик Кралската кръв.“
— Остави го — каза Джон. — Ще говоря с него по-късно. — Погледна над Кралската кула. Валът беше мътнобял, небето отгоре — още по-бяло. „Снежно небе.“ — Само се моли да не ни връхлети друга буря.
Мъли и Бълхата трепереха на пост пред оръжейната.
— Не трябваше ли да сте вътре при този вятър? — попита Джон.
— Щеше да е добре, милорд — отвърна Фулк Бълхата, — но вълкът ви днес не е в настроение за компания.
Мъли се съгласи.
— Опита се да ме ухапе.
— Дух?! — Джон се стъписа.
— Освен ако ваше благородие няма и друг вълк, да. Никога не го бях виждал такъв, милорд. Съвсем подивял, искам да кажа.
Прав беше, както се увери самият Джон, щом се пъхна през открехнатата врата. Голямото бяло вълчище не искаше да лежи спокойно. Крачеше от единия край на оръжейната до другия, покрай студената ковачница и обратно.
— Спокойно, Дух — извика Джон. — Долу. Седни, Дух. Долу! — Но когато посегна да го докосне, вълкът настръхна и се озъби. „Заради онзи проклет глиган е. Дори тук Дух надушва миризмата му.“
Гарванът на Мормон също май се беше възбудил.
— Сняг — изграчи птицата. — Сняг, сняг, сняг. — Джон го пропъди с ръка, накара Сатена да разпали огъня, а след това го прати за Боуен Марш и Отел Ярвик. — Донеси и греяно вино.
— Три чаши ли, милорд?
— Шест. Мъли и Бълхата също имат нужда от нещо топло. И за теб донеси.
След като Сатена излезе, Джон седна и отново огледа картите на земите северно от Вала. Най-бързият път до Хардхоум беше покрай брега… от Източен страж. Горите близо до морето бяха по-рехави, теренът — повече низини, хълмчета и солени блата. А когато завиеха есенните бури, по брега падаше повече лапавица, град и смразяващ дъжд, отколкото сняг. „Великаните са при Източен страж, а Кожите казва, че някои ще помогнат.“ От Черен замък пътят бе по-труден, през недрата на омагьосаната гора. „Щом снегът при Вала е толкова дълбок, колко ли по-лошо ще е там?“
Марш влезе намръщен, сумтеше недоволно. Ярвик беше още по-кисел.
— Пак буря — заяви Първият строител. — Как да работим в това? Трябват ми повече строители.
— Използвай хора от свободния народ — предложи Джон.
Ярвик поклати глава.
— Повече неприятности, отколкото полза от тях. Тромави, невнимателни, мързеливи… намират се добри дърводелци, не отричам, но зидари трудно, а ковач — нито един. Здрави гърбове, но не правят каквото им кажеш. И ние, с всичките тия развалини, да ги направим пак укрепления. Не може да стане, милорд. Истина ви казвам. Не може да стане.
— Ще стане. Или ще живеят в развалини.
Един лорд имаше нужда от мъже около себе си, мъже, на които да разчита за честен съвет. Марш и Ярвик не бяха подлизурковци и това беше добре… но и не помагаха кой знае колко. Все повече и повече усещаше, че знае какво ще кажат, преди да ги е попитал.
Особено по отношение на свободния народ, където неодобрението им стигаше чак до костите. Когато Джон реши да настани Сорен Трошача на щитове в Каменна порта, Ярвик възрази, че било твърде изолирано. Как щели да разберат дали Сорен не им крои някоя неприятност в ония хълмове? Когато даде Дъбов щит на Тормунд Ужаса на великаните и Краличина порта на Морна Бялата маска, Марш изтъкна, че Черен замък вече ще има врагове от двете си страни и че лесно могат да го откъснат от останалите крепости по Вала. Колкото до Борок, Отел Ярвик твърдеше, че горите на север от Каменна порта били пълни с глигани. Как да знаят дали превъплъщенецът няма да си направи своя армия от диви свине?
Леден хълм и Ледена порта все още бяха без гарнизони, тъй че Джон ги беше попитал за мнения кои от останалите главатари и бойни водачи на диваците може да са най-подходящи да ги държат.
— Имаме Брог, Гавин Търговеца, Големия Морж… Хоуд Скитника върви сам, според Тормунд, но остават още Харл Ловеца, Харл Хубавеца, Слепия Дос… Югон Дядото води хора, но повечето са негови синове и внуци. Има осемнайсет жени, половината отвлечени при набези. Кои от тези…
— Никой — беше отвърнал Боуен Марш. — Знам ги всички по делата им. Тия трябва с въжени клупове да ги уредим, не да им даваме замъците си.
— Да — беше се съгласил Отел Ярвик. — Лошо, по-лошо и най-лошо е просешки избор. Все едно милорд да ни покаже глутница вълци и да ни пита кой искаме да ни разкъса гърлата.